О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, .25.02..2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.02.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1217/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма][населено място] против решение от 31.03.2010г. на С. градски съд,гражданско отделение,втори „Д” възивен състав,постановено по гр.д.№1151/2007г. по описа на същия съд,с което се отменя решение от 27.06.2003г. постановено по гр.д.№4514/2000г. по описа на СРС,ГК,ІІ ГО,43 състав в частта му ,с която е отхвърлен предявеният от М. културно-просветно дружество”Г. Д.” против [фирма] иск с правно основание член 108 от ЗС вместо него е постановено:признава за установено по отношение на [фирма] г/правоприемник на [фирма]/,че М. културно-просветно дружество е собственик на стая-кантора №5 на първия етаж над магазините в етажна собственост”Д.”,[улица] и осъжда на основание член 108 от ЗС [фирма] да предаде владението на М. културно- просветно дружество „Г. Д.” владението на гореописания недвижим имот,като оставя в сила решението в останалата му обжалвана част,с която е отхвърлен предявеният иск по член 59 от ЗС.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено с касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по:
„Основните за изхода по делото въпроси от материалноправно естество са два и са изведени от два различни нормативни акта:
1.М. въпрос 1:Приложими ли са към конкретния казус разпоредбите на параграф 6 от ПЗР на ЗППДОП/отм/?
2.М. въпрос 2:Приложими ли са към конкретния казус разпоредбите на член 7 от ЗВСОНИ?
От гледна точка на законовата класификация на основанията за касационно обжалване,с оглед систематиката дадена с член 280 ал.1,т.1-ва до т.3-та считаме,че в процесния случай са налице основанияа по т.3 и по т.2.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за установено по делото,че ищецът М. културно-просветно дружество е било собственик през 1951г. на стая/сега кантора №5/ на първия етаж над магазините в етажна собственост”Д.”,ул.”С. София №2”гр.София,с площ от 18 кв.м,заедно с прилежащите и общи части от сградата,съгласно приетия и неоспорен нот.акт №6,т.ХІІ,дело №2108 от 1951г.,за който имот няма данни да е отчуждаван,поради което дружеството е възстановило правото си на собственост по силата на член 2 ал.2 от ЗВСОНИ/приета Д.В бр.107 от 18.11.1997г./.Съдът е посочил,че ответното дружество владее имота,към момента на предявяване на исковата молба,отдавайки го под наем,като съгласно заповед №РД-4530 от 12.07.1985г. отчуждените по ЗОЕГПНС шест стаи, находящи се в горепосочения недвижим имот,са били предоставени за оперативно управление на Б. асоциация по туризъм и отдих,след това по силата на заповед №299/18.09.1987г. Б. е предала на ТК”И.-Б.” собствеността си в горепосочената сграда и след преобразуване е последвала приватизация на държавното дружество,поради във връзка с горепосочената заповед съдът е стигнал до извода че между горепосочените шест стаи,отчуждени и предоставени за оперативно управление на Б.,не е посочена и включена процесната стая,която не е била отчуждавана по ЗОЕГПНС и следователно същата не е била в имуществото на ответното дружество,нито към момента на приватизация на държавната фирма ,праводател на същото и ищецът не е бил длъжен да заяви в двумесечен срок вещното си право върху процесния обект,съгласно предвиденото в параграф 6 от ПЗР на ЗППДОП/отм/,която разпоредба е била приета с Д.В. бр.38 от 1992г.,още преди новата алинея на член 2 ал.2 от ЗВСОНИ.Само тогава,когато е извършено законно отчуждаване,каквото не е налице по отношение на процесния имот,имотите са могли да бъдат правомерно внесени в имуществото на държавно дружество,което се приватизира,и е необходимо лицата,които възстановяват собствеността си за заявят това свое право,като в случаите на незаконно завладяване на чужд имот,самото включване в имуществото на държавното дружество е неправомерно,поради което лицата,от които имотът е отнет без основание,нямат задължение по параграф 6 от ПЗР на ЗППДОП/отм/ и не могат да загубят правото си поради незаявяването му в срок.
С оглед формулирания от касатора като първи материалноправен въпрос относно приложимостта на параграф 6 от ПЗР на ЗППДОП/отм/ и наличието на хипотезата,предвидена в точка 2 на член 280 ал.1 от ГПК,касаторът се позовава на решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК, именно:
-решение №1730 от 19.11.2002г. на ВКС по гр.д.№2110/2001г.ІVго,според което недвижимият имот одържавен по ЗНЧИМП,не може да се върне с ревандикационен иск на съдружниците или членовете на юридическите лица,които не са съществували към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ,съответно на физическите лица,които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им,щом като е бил включен в дълготрайните активи на преобразуваното държавно предприятие в търговско дружество.Той е станал собственост на търговското дружество,
-решение №1020 от 11.06.2004г. на ВКС по гр.д.№1163/2003г. ІVго,според което заявлението на лицата,възстановили собствеността си по ЗВСОНИ върху одържавени недвижимИ имоти вещни права,преди обнародване на решението за приватизация,имат стойността и значението на заяваване на вещното право на собственост по смисъла на параграф 6 от ПЗР на ЗППДОП/отм/.
При този начин на формурлиране на правния въпрос,който касатора счита,че е от значение за изхода на делото,всъщност се касае за произнася по съществото на спора,а именно изводите на съда,че освен че процесния имот не е бил включен в активите на праводателя на ответното дружество,ищецът не е от кръга на лицата,спрямо които е приложима разпоредбата на параграф 6 от цитирания закон.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г по тълк.д.№1/2009.г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на съда,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,а съгласно т.3 от горепосоченото тълкувателно решение,за да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.
Очевидно приложените съдебни актове към изложението на касатора,постановени от ВКС по реда на отменения ГПК,не са по сходни казуси,нито съдържат произнасяне но същия правен въпрос,поради което са неотносими към разрешения от съда спор.Освен това ,така както касатора е посочил въпроса,а именно приложими ли са разпоредбите на параграф 6 от ПЗР на ЗППДОП и аргументите,които се излагат в тази връзка,всъщност се навеждат касационния оплаквания за неправилно приложение на материалния закон,но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
По отношение на формулирания като втори материалноправен въпрос относно приложимостта на разпоредбата на член 7 от ЗВСОНИ,същата е изцяло неотносима към спора,с който съдът е бил сезиран и се е произнесъл с решението,предмет на касационното обжалване.
Във връзка с твърдението на касатора,че е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,по отношение поставения като първи в изложението му материалноправен въпрос,касационният съд намира,че лисват аргументи,а изложените са без значение за наличие на тази хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,която според т.4 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,изисква правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане за закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни ,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В доводите на касатора се съдържат отново касационни оплаквания за неправилно приложение на закона по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.03.2010г. на С. градски съд,гражданско отделение,Втори”Д”въззивен състав,постановено по гр.д.№1151/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: