3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 204
София, 25.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 1580/2013 г.
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. А. от [населено място] срещу определение № 68 от 22.01.2013 г. по ч.т.д. № 28/2013 г. по описа на ВКС-ТК, І-во отделение.
С частната жалба е въведено оплакване за незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е възразил по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на настоящият жалбоподател А. С. А. против определение № 532 от 26.10.2012 г. по ч.т.д.№ 587/2012 г. на Варненския апелативен съд. С последното въззивният съд потвърдил определение № 3232 от 27.06.2012 г. по т.д.№ 384/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на делото поради неподведомственост и за отнасянето му пред АС при Б. за произнасяне по спора, предмет на делото.
В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е прието, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като определението, с което е приет за разглеждане гражданския спор не подлежи на касационен контрол. Застъпено е становището, че в категорията на определенията по чл.274, ал., т.1 и т.2 ГПК се обхващат само тези, с които съдът се десезира от спора, в който смисъл е приетото в т.6 на ТР № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК разрешение по чл.10 ГПК (отм.), аналогичен на чл.15 ГПК, приложим в разглеждания случай.
Обжалваното определение е правилно.
Въззивното определение на Варненския апелативен съд не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението произтича от закона – чл.15 ал.2 ГПК вр.чл.274 ал.1 т.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен.
По отношение на него не намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като препращането на ал.3 на чл.274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези, с които се дава разрешение по същество на други производства, към която категория определения постановеният от апелативния съд въззивен акт би попаднал само в хипотезата на приет за основателен отвод за неподведомственост на спора и прекратено производството по него. Конкретният случай не е такъв, с обжалваният съдебен акт спорът е приет за подведомствен на гражданския съд, поради което с постановяването му предвиденият двуинстанционен контрол е изчерпан.
Водим от горното настоящият състав на второ отделение на Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 68 от 22.01.2013 г. по ч.т.д. № 28/2013 г. по описа на ВКС-ТК, І-во отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: