4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 25.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2670/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане”АД, [населено място] против решение № 1306 от 28.05.2018 г. по гр.д. № 4159/2017г. на Софийски апелативен съд
Ответникът по касация- В. – С. В. Д., чрез пълномощника си – адв. П. Р. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. С Х. е поддържал, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т1-3 ГПК, чийто нормативен текст е възпроизвел. Посочил е че материалноправните и процесуалноправни въпроси били следните – „ Налице ли е „плюс петитум”, когато въззивният съд се е произнесъл по непредявен в петитума на исковата молба иск, т.е. налице ли е „ плюс петитум”, в случай, че въззивният съд е уважил предявена искова претенция в пълен размер, въпреки че в производството е доказано, че не всички претендирани вреди се намират в причинно – следствена връзка със събитието/ ПТП „ и 2 / „Следва ли да се вземе предвид влошеното здравословното състояние на ищцата преди ПТП при определяне на справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП и задължително ли е решаващият състав да извърши конкретна преценка на посочените обстоятелства или има право само бланкетно да се позове на тях.”Страната е поддържала, че решението било неправилно, като съдът не обсъдил всички възражения и доводи, не посочил кои доказателства кредитира. Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като е твърдял, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като не бил посочил банкова сметка, а според него по осъдителните искове това било задължително изведено от чл.127,ал.4 ГПК Поддържано е противоречие с решение на Конституционния съд и Тълкувателно решение №1/01г. по първият поставен въпрос. Поддържано е и противоречие с казуална практика на ВКС, като са изброени решения и са възпроизведени части от тях, по същият начин е разгледан от касатора и вторият поставен въпрос. Други доводи не са развити.
Касаторът е поддържал довод за недопустимост на съдебният акт, който следва да бъде разгледан, независимо от наличието или липсата на общо основание- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 09г. Страната е мотивирала това свое разбиране с произнасяне на въззивния съд над поисканото,а също така и по нередовна искова молба. Тези доводи са правно необосновани. Твърдението за нередовност на сезирането е изведено от това, че ищцата не е посочила банкова сметка или друг начин на плащане, като това задължение е изведено от нормата на чл.127, ал.4 ГПК. Цитираната разпоредба, обаче, не въвежда такова задължение, нито същото се извежда от спецификата на осъдителния иск, като основание за редовност на заявяването му. Обстоятелствата, на които се основава искът / каквото условие е въведено с т.4 на чл.127 ГПК/ са всички фактически твърдения на ищеца, очертаващи спорното право. Или ищецът е този, който следва да посочи фактите такива каквито са те, според него. Изискванията за редовност на исковата молба са изчерпателни и като всяка процесуална норма въвеждаща конкретни процесуални задължения не подлежат на разширително тълкуване, още повече когато се твърди наличието на задължителен реквизит неизводим от действащия процесуален ред. Поддържаното по отношение на това, че съдът се е произнесъл, над поисканото не е фактически обосновано, с оглед рамките на претенцията, очертани с петитума на исковата молба и съответното / изцяло в тези рамки/произнасяне, както на въззивният съд така и на първостепенния съд/. Касаторът е обвързал това свое твърдение не с произнасянето на състава извън рамките на петитува, а с доводи относими към основателността на иска- поддържал е, че не всички претендирани вреди се намирали в причинна връзка с ПТП. Причинната връзка е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което нейното установяване в конкретният случай е довод по основателността а не по допустимостта на претенциите. С оглед изложеното се налага извод, че не са налице сочените от страната доводи за недопустимост на иска. Доколкото акта на въззивната инстанция е произнесен по редовна искова молба в рамките на поисканото от ищцата, то е налице валиден и допустим съдебен акт.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка, поставените от страната въпроси са фактически, а не правни.Липсата на правен въпрос е достатъчна за да не бъде допуснато решението до касационно обжалване, тъй като въпросът съставлява общо основание и съответно е задължителен елемент при преценка за наличие предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК в трите и посочени хипотези на т.1-3.
Дори обаче да бъде изведен правен въпрос от втория поставен от страната, то не е обоснован по него допълнителния критерий. В случая съдът е обсъдил установеното по спора, изложил е съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е изброил именно критериите залегнали в ППВС №4/68г. и съответно ги е разгледал с оглед събрания по делото доказателствен материал, като е изложил подробни мотиви в тази насока. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довода на касатора за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Извън това, възпроизвеждането на части от съдебни актове на ВКС, без да е обосновано конкретно противоречие на правните изводи на въззивния съд, не установява наличие на поддържаното основание тъй като тези актове разглеждат въпроси, които дори и да се счетат за сходни с разглеждания случай, не доказват идентитет при доказването и съответно при разрешаването им. Или касаторът не е развил релевантни доводи по поддържаното от нея основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирал практика на ВКС, указваща предпоставките, които следва да разгледа съдът, при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и които, в случая, въззивният съд е разгледал. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд, се съобразяват при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване.. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание предполага, че касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание. Освен това по въпросите за приложението на чл.52 ЗЗД, както бе разгледано по-горе е налична и задължителна за съдилищата тълкувателна практика, поради което това основание не е обосновано от касатора.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивният съд. На ответницата по касация на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция, поискани и установени надлежно разноски в размер на 1800лв.- възнаграждение за един адвокат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1306 от 28.05.2018 г. по гр.д. № 4159/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане”АД, [населено място] да заплати на В. – С. В. Д., направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1800лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: