О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№204
София, 26.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 4126 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 73783 от 05.06.2019 г. на Ф. Р. Ф., подадена от адв. Кристина Кръстева, против определение № 10459 от 25.04.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 7887 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, с което е изменено решение № 1565 от 05.03.2019 г. по делото в частта за разноските, като П. З. П. е осъдена да заплати на Ф. Ф. сумата от 300 лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Поддържа, че СГС в нарушение на закона му е присъдил по-нисък размер на разноските, като при уважаване на възражението на въззивницата за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, не е обсъдил изложените в молба с вх. № 381150/21.03.2019 г. доводи относно съответствието на заплатения адвокатски хонорар и фактическата и правна сложност на делото, не е съпоставил размера на възнаграждението с цената на иска, както и извършените от страната процесуални действия във въззивната инстанция – подаване на отговор на въззивната жалба, отговор на частна жалба и процесуално представителство в съдебно заседание. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да му се присъдят сторените по делото разноски в пълен обем, претендира и присъждане на разноски в настоящото производство.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответницата по частната жалба П. П. не е изразила становище.
Частната жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по чл.274, ал.2 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
При постановяване на обжалваното определение Софийски градски съд е констатирал, че е направеното своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, което е и основателно, като е изложил съображения, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност и е приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, с оглед на което адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна следва да се редуцира до предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 300 лв.
Определението е правилно. От представения договор за правна защита и съдействие /на л. 98 от гр.д. № 15927/2014 г. на Софийски районен съд/ се установява, че Ф. Ф. е заплатил на адвокат Кристина Кръстева възнаграждение в размер на 800 лв. за изготвяне на отговор на въззивната жалба и за процесуално представителство по делото, което ще бъде образувано по тази жалба пред СГС. Делото пред СРС е било образувано по иск с правно основание чл.30 ЗН, с който се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност съответна на запазената му част. Този иск не е за собственост върху конкретния недвижим имот и при липса на определени в процесуалния закон правила за определяне на цената му, следва че същият е неоценяем. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ, бр. 2 от 2009 г. минималният размер на дължимото адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела за неоценяеми искове е 300 лв. на инстанция, а за изготвяне отговор на въззивна жалба, без явяване в съдебно заседание – 300 лв. по арг. от чл.9, ал.1 от същата наредба.
ВКС намира, че в конкретния случай реализираната от процесуалния представител на въззиваемия правна защита и съдействие е предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за формирането на правни разрешения от съда по тях. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност – не са събрани многобройни доказателства в първата инстанция, проведено е едно открито съдебно заседание във въззивната инстанция и основният спорен въпрос пред двете инстанции е свързан с обстоятелството дали приемането на наследството по опис от наследник по закон представлява необходима материално правна предпоставка за реализирането на правото да се иска възстановяването на запазена част при липсата на данни наследодателят да е притежавал друго имущество освен дареното, а по този въпрос има съдебна практика, както посочената от съда, така и постановена по реда на чл.290 от ГПК. Следователно претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно в частта над присъдените 300 лв.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10459 от 25.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 7887 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ