3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
С., 27,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 124/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение№ 1623 от 06.07.2011 г. по ч.гр.дело №403/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба- М. Д. К. е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е заявил, че определението попадало в приложното поле на чл.280, ал.1 т.1 , 2 и 3 ГПК. Посочил е, че съдът се е произнесъл по „ съществен процесуалноправен въпрос л.3, последен абзац от мотивите към определението”. Формулирал е един и същи въпрос на две места в изложението си, като го е обвързал с основанието по чл.280, т.1 и 3 ГТПК, а именно – „ процесуално допустимо ли е длъжникът да предяви отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК … след като същия е получил съобщение за издадена срещу него заповед за незабавно изпълнение и след като е реализирал правото си възражение и преди кредитора да е реализирал правото си по реда на чл.422 ГПК.” Страната общо е посочила, че въззивния съд бил постановил определението си в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, като конкретно е развил кратки и общи съображения за противоречие на обжалвания акт с определение на Р., което не е приложено. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че формулирания хипотетичен въпрос, обвързан и от страната с оплакването й за неправилно възприета фактическа обстановка от съда и характеризиран като „абзац” от акта, а не като правен извод, не обосновава извод за наличие на общото основание за касационно обжалване. Дори обаче, да се приеме, че така формулираният въпрос има относимост към допускане до касационно обжалване на определението, то касаторът не обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по отношение, на която е заявено наличие, тъй като не е сочена задължителна практика, с която при аналогична фактическа хипотеза да бъде разрешен подобен въпрос- арг. т.2 ТРОСГТК №1/09г. По отношение на основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, страната също не навежда каквито и да било доводи, тъй като соченото определение на районен съд, извън това, че не е обвързано с противоречие по отношение на правен извод, а само с постановения резултат, което не обосновава приложно поле на касационно обжалване, не е и приложено, нито е установено, че е влязло в сила т.е. че е годно да обективира практика по смисъла на цитираното основание – арг. т.3 ТРОСГТК №1/09г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страната, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед тази дефинитивност на основанието не са сочени каквито и да било доводи относими към основанието, което освен това е обвързано с неправилно разрешаване на поставения въпрос, което е ирелевантно към чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 1623 от 06.07.2011 г. по ч.гр.дело №403/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: