4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
С., 27.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 631/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. К. П. – от [населено място] срещу Решение № ІІ-26 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 125/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №1364 от 03.11.2011 г. по гр. д. № 2897/2011 г. на Бургаски районен съд, с което по иска на В. Н. Н. – от [населено място] срещу В. Иванова Д., С. Д. Д., М. К. П. – всички от [населено място] и [фирма] – [населено място] по чл. 422 ГПК, е признато за установено, че в полза на ищеца съществува вземане 19 000 лв. по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. 8303/2010 г. въз основа на Запис на заповед от 13.07.2009 г. с издател В. Иванова Д. и авалисти: С. Д. Д. и М. К. П. – двамата от [населено място] и [фирма]- [населено място], със законната лихва от подаване на заявлението, с оплакване за неправилност. Жалбоподателката в Изложение на основания за допускане на касационно обжалване сочи, че спорът, разрешен с въззивното решение, е в противоречие с практиката на ВКС, налице е неправилно прилагане на задължителна съдебна практика, което налага намесата на ВКС, за да наложи еднакво разбиране и прилагане на закона, че е налице различно тълкуване на правната норма, затова въпросът се нуждае от тълкуване, което би допринесло за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Жалбоподател- ката счита, че предвид неправилното прилагане на материалния закон и противоречивата съдебна практика, е налице необходимост от тълкуване на разпоредбите с оглед развитието на правото, като в случая са налице и конкретни пороци на решението, довели до неправилност и необоснованост. Заключава, че произнасянето по сочените принципни въпроси, е от значение за преодоляване на установена съдебна практика и че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в проти -воречие с посочените съдебни актове. В последващо Изложение поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, които обосновава с произнасяне по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата, за което излага допуснатите процесуални нарушения – съдът не е обсъдил съществени доказателства и доводи, с което е решил процесуално – правния въпрос за задължението за преценка на всички доказателства и доводите на страните и разпределение на доказателствената тежест, като се е задоволил с твърдението, че направеното възражение е бланкетно, което противоречи на съдебната практика – основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. Жалбоподателката прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и иска да се приеме, че записът на заповед е нищожен поради нару – шаване изискването падежът да е посочен ясно и по начин, който да не дава основание за различно тълкуване, което е в противоречие на посочените решения и определения на различни съдилища.
Ответникът по касационната жалба В. Н. Н. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че липсват посочени основания, възразява, че въззивният съд се е съобразил със съдебната практика и че посоче – ните от жалбоподателката решения касаят различна фактическа обстановка, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна. Останалите ответници по касационната жалба В. Иванова Д. и С. Д. Д. – двамата от [населено място] и [фирма] – [населено място] не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
Доколкото жалбоподателката е посочила процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд, което тя обосновава със съображения за неправилност и необоснованост на решението, въпросът за задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните относно валидността на подписания от В. Иванова Д. запис на заповед, авалиран от жалбоподателката, не е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика за задълженията на въззивния съд, като инстанция по същество. Неоснователно е оплакването, че въззивният съд се е задоволил да посочи, че направеното възражение е бланкетно, (възражението за прихващане, направено от В. Иванова Д.), което е обусловено от обстоятелството, че въззивното решение е постановено само по жалба на М. К. П. и е влязло в законна сила по отношение на останалите трима ответници. Оплакването на неправилност на извода, направен в обжалваното решение, за действителност на записа на заповед от 13.07.2009 г., включително относно посочения падеж, не дава основание да се ревизира в производството по чл. 288 ГПК правилността на решението, тъй като преценката дали решението е правилно, е предмет на самия касационен контрол.
Поради изложеното не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбоподателката не доказва да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ал. 1 т. 2 ГПК. Без да посочи, че е решен от въззивния съд материалноправния въпрос за действителността на записа на заповед с оглед посочения в него падеж, Върховният касационен съд не следва да извежда въпроса от представените от жалбоподателката съдебни актове. Въпреки това следва да се посочи, че с тази съдебна практика жалбоподателката не доказва въпросът за действителността на запис на заповед с оглед уговорения падеж, да се решава противоречиво от съдилищата – Записът на заповед от 13.07.2009 г. има само падеж 15.09.2009 г. и няма и падеж на предявяване, и няма идентитет между въпроса, решен от въззивния съд, и въпросите, решени в представените съдебни актове, постановени при различна фактическа обстановка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА по жалба на М. К. П. – от [населено място] касационно обжалване на Решение № ІІ-26 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 125/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: