2
определение по гр.д.№ 2050 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 28.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2050 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано по три касационни жалби- на Д. В. П., Г. Г. А., Д. А. Б., А. А. М., чрез адв. Д. М.; на К. П. Д., чрез особен представител адв.А. К. и на С. В. П., чрез адв.Д. Д., срещу решение № 4825 от 26.10.2018 г. по в.гр.д. № 474 от 2018 г. на Благоевградски окръжен съд, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 5100 от 25.11.2019 г., с което е отменено решение № 841 от 31.01.17 г. на Благоевградския районен съд по гр.д.№ 1620 от 2012 г. в частта му, с която исковата претенция на И. Г. С. е отхвърлена за площта от 854,11 кв.м. от процесния имот и досежно присъдените разноски, като вместо това е постановено ново решение, с което е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищцата И. Г. С.- Г. С. К., починал на 21.01.1991 г., е бил собственик по давност на нива от 854,11 кв.м. в м.“Ч.“ при съседи: от двете страни вада, В. П. (С. М.) и Д. Б., от която:
– 195,17 кв.м. попадат в имот № …., възстановен понастоящем на наследниците на В. Х. П. (починал на 10.08.1979 г.) – С. В. П., Б. В. П., Р. К. П., В. П. П. и К. П. Д.;
– 520,77 кв.м. попадат в имот №. …., възстановен на наследниците на Й. С. Д. (починала на 05.05.1991 г.)- Г. Г. А., Д. А. Б. и А. А. М., правоприемници на починалия в хода на процеса А. С. А. и
– 138,17 кв.м. попадат в имот № ….., възстановен на наследниците на Е. Г. Щ. (починал на 05.11.1950 г.)- Е. К. Г., правоприемник на починалата в хода на процеса Й. Е. Щ..
В касационната жалба на Д. П., Г. А., Д. Б. и А. М. се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване тези касатори сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Считат, че решението на въззивния съд е недопустимо, тъй като в диспозитива му съдът не е посочил спрямо кои ответници се признава за установен факта, че наследодателят на ищцата е собственик на процесната нива. Не били правилно отразени страните в процеса – при изброяване наследниците на В. П. съдът е включил Б. П., починал в хода на производството пред въззивната инстанция, но не е включил Д. П. – надлежно конституиран. Освен това считат, че С. П. е бил лишен от участие в производството пред втората инстанция. Неизвестно на какво основание и в какво качество след ответниците била посочена и Е. Г.. Считат също, че въззивният съд се е произнесъл по незаявен петитум.
Сочи се и основанието за допускане по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според тeзи касатори, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Какви доказателства са нужни, за да се установи собственост по реда на ЗСПЗЗ ?
2. Владението като елемент на придобивната давност, текла в периода 1949- 1956 г., води ли до придобиване на собственост по давност ?
По отношение на първия въпрос, не сочат конкретна практика на ВКС или ВС, съгласно указанията в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в противоречие с която е постановено решението на окръжния съд.
По втория въпрос твърдят, че изводите на въззивния съд по поставения въпрос са в противоречие със задължителната практика на ВКС, като са се позовали на решение № 319 от 2010 г. по гр.д.№ 477 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о.
В касационната жалба на К. П. Д. се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК тази жалбоподателка се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, както и на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Развити са доводи за недопустимост на въззивното решение в следния смисъл: от диспозитива на решението не става ясна волята на съда, както и спрямо кои лица решението има обвързваща сила; съдът се е произнесъл по незаявено искане; лишен е от участие С. П.; при изброяване на наследниците на В. П. съдът е изключил Д. П.; липсвал акт за конституиране на Е. Г. като ответник.
По отношение на основанието за допускане по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тази касаторка счита, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, уточнени съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Задължен ли е въззивният съд да извърши собствена преценка на събрания доказателствен материал и да изложи собствени мотиви относно всички възражения и доводи, направени в процеса от страните, включително и на тези във въззивната жалба ?
2. Как следва да се прилага институтът на придобивната давност по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ?
3. Задължен ли е въззивният съд да отдели спорните от безспорните обстоятелства, да определи правилно предмета на спора и да обсъди всички събрани доказателства ?
По първия въпрос касаторката смята, че е налице противоречие на въззивното решение с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. По втория въпрос сочи решение № 319 от 2010 г. по гр.д.№ 477 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. По третия въпрос- решение № 35 от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 419 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о.
Жалбоподателката иска допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Допустимо ли е при препращане към фактическата обстановка по спора, правилно и законосъобразно установена от първата инстанция, да се постанови противоположен резултат по делото ?
Постъпила е касационна жалба и от С. В. П., който твърди, че решението на въззивния съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на основанията за допускане по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е бил призован за съдебно заседание; липсва акт за конституиране на Е. Г. като ответник по делото; в диспозитива на решението при изброяване на ответниците по иска липсвал Д. П., надлежно конституиран; в диспозитива на решението не е посочено по отношение на кои лица съдът признава за установено, че наследодателят на ищцата е собственик на нива от 854,17 кв.м.
С. П. счита и че решението е очевидно неправилно, с оглед изводите на съда за придобиване на имота по давност от наследодателя на ищцата за период само от 7 години.
Сочи и основанието за допускане по чл.280, ал.1, т.1 ГПК-противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Какви доказателства са нужни, за да се установи собственост по реда на ЗСПЗЗ ?
2. Владението като елемент на придобивната давност, текла в периода 1949- 1956 г., води ли до придобиване на собственост по давност ?
По отношение на първия въпрос, не сочи конкретна практика на ВКС или ВС, съгласно указанията в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в противоречие с която е постановено решението на окръжния съд.
По втория въпрос твърди, че изводите на въззивния съд по поставения въпрос са в противоречие със задължителната практика на ВКС, като се е позовал на решение № 319 от 2010 г. по гр.д.№ 477 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о.
Не са подадени писмени отговори на трите касационни жалби.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си, с което е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановил ново решение за признаване за установено на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че наследодателят на ищцата И. Г. С.- Г. С. К. е собственик на процесната нива, на първо място въззивният съд е приел, че искът е допустим- тъй като ищцата и ответниците са заявили за възстановяване пред ОСЗГ- С. една и съща земеделска земя.
По основателността на иска съдът е приел следното: Районният съд правилно е установил фактическата обстановка, поради което въззивният съд препраща към същата. Счел е, че в случая спорът се свежда до установяване на точното местоположение на имотите на наследодателите на ищцата и на ответниците. При това положение предмет на доказване се явявали старите реални граници на имотите към момента на кооперирането, като за установяване на собственически права е достатъчен всеки от документите по чл.12 ЗСПЗЗ. Приел е, че ищцата е доказала притежавано от наследодателя й право на собственост с представените към преписката на ОСЗГ писмени доказателства: декларация на наследодателя на ищцата за притежавани от него непокрити земеделски имоти от 1949 г., опис-декларация за внасяне в ТКЗС от 29.06.1956 г., протокол за извършени заменки от 03.09.1956 г. Тези писмени доказателства, преценени в съвкупност с показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Д., установяват, че наследодателят на ищцата Г. С. К. е притежавал имот в м.“Чифлико“ по наследство, който е работел и ползвал до кооперирането му в ТКЗС. За правата на ответниците от показанията на тези свидетели се установявало, че наследодателите на ответниците притежават имоти, но на други места. Съдът е посочил, че не приема показанията на доведените от ответниците свидетели, тъй като тези показания са бегли, повърхностни и се опровергавали от заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.К., което съдът кредитира. От това заключение се установявало точното местоположение на имота на наследодателя на ищцата, а възстановените на ответниците имоти не съвпадали с местоположението си от 1959 г.: 1 335,30 кв.м. от имота на В. П. попадал в главен път Е-79, а наследниците на Й. Д. и Е. Щ. въобще не притежавали имоти в района на процесния. Заключението си вещото лице е изготвило въз основа на съществуващата стара карта на Воден синдикат.
С оглед твърденията на касаторите в трите касационни жалби обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- за проверка на неговата допустимост и по-конкретно за проверка на съответствието на посочените в дизпозитива на въззивното решение лица като ответници по делото с действително конституираните ответници по делото.
Воден от горното, настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4825 от 26.10.2018 г. по в.гр.д.№ 474 от 2018 г. на Благоевградски окръжен съд В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните им жалби в размер на 125 лв. /сто двадесет и пет лева/ – по 25 лв. за всеки жалбоподател: Д. В. П., Г. Г. А., Д. А. Б., А. А. М. и С. В. П..
По касационната жалба, подадена от адв.А. К., особен представител на К. П. Д., на основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК държавна такса не се дължи.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.