О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 29.03.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2417/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] срещу решение № 719 от 13.04.2016 г. по т. д. № 2731/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено постановеното от Врачански окръжен съд решение № 49 от 07.04.2015 г. по т. д. № 31/2011 г. и е прекратено производството по предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за установяване недължимост на сумата 719 424 лв. и за връщане на същата сума в масата на несъстоятелността.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Изразено е несъгласие с извода за недопустимост на предявените искове. Според касатора, съдът погрешно е счел, че установеният в чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишен преклузивен срок е относим и за предявения от него иск за връщане на процесната сума, доколкото със същия се цели попълване масата на несъстоятелността. Освен това, твърди, че в отклонение от задълженията си да изведе правната квалификация на претенциите въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и доказаното неоснователно разместване на материални блага в ущърб на масата на несъстоятелността, е отказал да постанови решение по чл. 55 ЗЗД, разглеждайки го само като обусловен от отменителния иск в производството по несъстоятелност.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че решението, което ще постанови ВКС, ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, освен, че ще доведе до връщане на несправедливо разместване на материални блага извън масата на несъстоятелното дружество, ще способства за правилното приложение на материалния закон и усъвършенстването му.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационно обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 10.08.2016 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че предявените от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове за установяване недължимост на сумата 719 424 лв. и за връщане на същата сума в масата на несъстоятелността са недопустими. С оглед задължителните указания в отменително определение № 1072 от 30.11.2012 г. по ч. т. д. № 888/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решаващият състав е приел, че предявените искове са с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ (главен иск) и с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД (обусловен иск).
Недопустимостта на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, производството по който е било „заварено” към 05.03.2013 г. – датата на влизане в сила на измененията на Търговския закон, приети със З. (ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.), е аргументирана с обстоятелството, че след законодателната промяна на посочения иск от установителен в конститутивен, синдикът на несъстоятелното дружество не е легитимиран да предяви такъв иск. Изразено е разбирането, че доколкото в случая биха се засегнали едновременно основанието и петитума, изменение на предявения установителен в конститутивен иск е недопустимо съгласно чл. 214 ГПК (приложим по силата на чл. 621а ТЗ и за настоящото производство). Като допълнителен аргумент за недопустимостта на изменението на иска, освен, че е недопустимо да се направи при новото разглеждане на делото (каквато е настоящата хипотези), е посочен и фактът, че изменението е поискано на 28.04.2014 г., т. е. след изтичането на законоустановения преклузивен 1-годишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, който за заварените производства тече от влизане в сила на З. – 05.03.2013г.
По отношение на обусловения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че е недопустим поради липса на правен интерес, представляващ обща процесуална предпоставка за предявяване на всички искове. Отсъствието на тази предпоставка е аргументирано с невъзможността да бъде прогласено за нищожно или за относително недействително (с оглед съображенията по иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ) основанието, на което е извършено атакуваното действие или сделка, което налага съответно извод, че няма самостоятелен иск за връщане на даденото при начална липса на основание.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителната практика по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, обективирана в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на материалноправния и/или процесуалноправен въпрос, с който се обосновава искането за допускане на касационния контрол, е задължение на касатора като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които Върховен касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби и без посочването на такъв касационното обжалване не може да бъде допуснато. В посочения тълкувателен акт изрично е указано, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
В случая касаторът не е изпълнил задължението си за посочване на конкретен въпрос, по отношение на който да бъде извършена дължимата от касационната инстанция преценка за наличие на общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението му, че „решението, което ще постанови ВКС, ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото” не покрива изискванията за конкретно посочване и формулиране на релевантен за изхода на делото правен въпрос. С оглед на това и предвид недопустимостта такъв да бъде служебно изведен от твърденията в касационната жалба, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от изхода на настоящото дело, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за същото не следва да бъде уважено. Представеният договор за правна защита и съдействие № 54559/21.09.2016 г. не установява извършването на разноски за касационното производство, поради това, че същият касае само въззивното производство – в него изрично е посочено като предмет на защитата „т. д. № 2731/2015 г. на САС”. Отделно от това, в договора изобщо не е отразено нито договарянето на адвокатско възнаграждение, нито изплащането на такова.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 719 от 13.04.2016 г. по т. д. № 2731/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: