О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. София 29.05.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 379 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Д. Н. О., Г. Н. О. и К. Н. О., всички чрез адв.П. Щ. против решение № 535/26.01.2012 г. по в.гр.дело № 356/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 6149/07.12.2010 г. по гр.дело № 575/2002 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлено искането на наследниците на починалия в хода на делото ответник Н. О., Д. Н.О., Г. Н. О. и К. Н. О. да заплатят сумата от по 200 лв. месечно, считано от предявяване на искането – 16.03.2004 г. до окончателното извършване на делбата, както и законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от датата на предявяване на искането – 16.04.2004 г. до окончателното изплащане на сумите за по ? ид.част от парцел *, пл. № * по плана на [населено място] с площ от 470 кв.м. и вместо отменената част е предоставено ползването на посочения парцел ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки на Д. Н.О., Г. Н. О. и К. Н.О. и е осъдена К. Н.О. да заплаща на М. Д.О. и Г. Н.О. по 108.76 лв., месечно на всеки от тях, а Д. Н.О. и Г. Н.О. да заплащат на М. Д. О. и Г. Д.О. по 18.12 лв. месечно ведно със законната лихва при просрочие, считано от постановяване на решението до окончателното приключване на делбата по делото. Касационната жалба е подадена и срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Разложкия районен съд по гр.дело № 575/2002 г. в частта, с която са допуснати до делба между страните по делото земеделските имоти – ливада в м.”Св.В.” от 1.5 дка, ливада в м.”Х. л.” от 1 дка, ливада в м.”С.” от 2 дка, нива в м.”О.” и м.”П.” от 2 дка и 2 ара, всички в землището на [населено място], както и в частта на същото решение на Р., с която са определени делбените части за недвижимия имот, представляващ парцел *, пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ от 470 кв.м., ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, а именно – за М. О. и Г. Д. О. по ? ид.част, за Д. О. – 1/12 ид.част и Г. Н. О. 1/12 ид.част и за К. О. – 1/3 ид.част. Според жалбоподателите описаните земеделски имоти са собственост на прекия им наследодател Н. О. на основание наследяване по завещание. Изложени са и доводи досежно делбените части за допуснатия до делба урегулиран поземлен имот, а именно, че същите следва да са по 4/24 ид.части за съделителите М. и Г. Д. О. и 16/24 ид.части общо за К., Д. и Г. Н. О..
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. при направено искане за възстановяване на запазена част под форма на възражение от съделител с право на запазена част в хода на делбено производство по предявен иск от друг съделител в полза на когото наследодателят е завещал делбения имот искът за делба спира ли/прекъсва ли/ теченето на давностния срок и в кой момент се счита упражнено искането за възстановяване на запазена част, решен в противоречие с практиката на ВКС– П № 7/1973 г. на Пленума на ВС, решение № 580/10.03.92 г. по гр.дело № 384/92 г. на ВС I г.о. 2. че въззивният съд не се съобразил с ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че съдът е длъжен служебно да следи за валидността и допустимостта на обжалваното решение, че служебното задължение на съда е предпоставка за безпорочност на акта му, което налага упражнявания от него контрол в тази насока извън изложеното във въззивната жалба, като съдът не е направил това. Според жалбоподателите съдът не е извършил проверка на първоинстанционното решение по отношение на всички правни въпроси, имащи правно значение за постановяване на правилен съдебен акт, че в резултат на неправилното процедиране от двете инстанции е от значение за точното прилагане на закона, тъй като от една страна решават настоящия казус неточно, а превратно чрез неправилно тълкуване и прилагане на материално и процесуално правни норми, а това, доколкото създава противоречива и незаконосъобразна съдебна практика е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК, 3 за действието на завещанието, касаещо земеделски имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, че неправилно и незаконосъобразно въззивният съд не е изключил от делбената маса, имотите, придобити от прекия им наследодател на самостоятелно основание саморъчно завещание от 31.03.1995 г. Според жалбоподателите саморъчното завещание е изготвено на 31.03.95 г., а наследството е открито през 2000 г., към който момент завещателят е бил собственик на завещаните имоти, тъй като е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за реституция на правото на собственост върху имотите, че възстановяването на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ е извършено с решение на ПК [населено място] от 05.01.99 г., неразделна част от което са и скици на имотите. Твърдят, че извода на въззивния съд за недоказаност на момента на влизане на решението на ПК в сила противоречи на решение № 595/05.07.2010 г. по гр.дело № 1333/2009 г. на ВКС I г.о., на ТР № 1/97 г. по гр.дело № 11/97 г. на ОСГК на ВКС, на решение № 476/17.03.2005 г. по гр.дело № 2712/2003 г. на ВКС IV г.о. 4. за квотите от съсобствеността, съгласно правилата на чл.5,чл.9 от ЗН, че въззивният съд не е взел предвид решение № 422А от 28.06.2004 г. по гр.дело № 843/2003 г. на ВКС I г.о. относно прилагането на чл.90а ЗН, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата Г. Д. О., чрез адв. К. А. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата М. Д. О., чрез адв.Цв.Ч. и адв. П.А. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като поставените въпроси в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, които да са съобразени с изискванията на ТР № 1/2009 г. по т.гр.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са съображения, че част от поставените правни въпроси не са разрешени от въззивния съд при наличие на твърдените хипотези по чл.280,ал.1 ГПК – т.1, 2 –ра или 3-та.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса.
Жалбата е процесуално недопустима в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по претенциите на М. О. и Г. Д. О. по чл.282,ал.2 ГПК/отм./ относно разпределение на ползването на парцел *, пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ от 470 кв.м., заедно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки и разпределение на ползването на процесните земеделски имоти. Това определение има привременен характер и урежда отношенията между съсобствениците за времето от момента на постановяване решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършването й. Освен това съгласно чл.274, ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството, каквото не е настоящото. Нито същото представлява определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие.
С оглед на изложеното касационната жалба в посочената част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Процесуално недопустима е касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивното решение на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Районен съд [населено място] в частта, с която е допуснато извършването на съдебно делба между страните по делото на недвижимите имоти – нива в м.”О.” и нива в м.”П.” от 2 дка. и 2 ара в землището на [населено място]. С обжалваното решение съдът не се е произнасял по предявен иск за делба за описаните имоти – същите не са допуснати до делба, нито е отхвърлено искане на жалбоподателя посочените имоти да се допуснат до делба. С оглед на това съдът намира, че касационната жалба в тази й част не следва да се разглежда, поради липса на предмет.
В останалата част касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Обжалваното решение в частта, с която се е произнесъл по делбения иск не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Предмет на делбеният иск са следните имоти: УПИ *, пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ от 470 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки и земеделски имоти по 9 пункта – ливада от 4.064 дка, ливада от 2.605 дка, ливада от 1.791 дка, ливада от 1.531 дка, нива от 1.982 дка, нива от 1.026 дка, нива с площ от 2.226 дка, ливада с площ от 1.207 дка, нива с площ от 1.620 дка., всички в землището на [населено място].
Страните по делото М. Д. О. и Г. Д. О. са наследници по закон – синове на Д. Н. О., б.ж. на [населено място], починал на 26.06.2000 г. и Й. Н. О., починала на 20.09.1983 г. Д. Н. О., Г. Н. О. и К. Н. О. са наследници на син на наследодателите Н. Д. О., починал в хода на делото на 30.05.2009 г.
По отношение на недвижимия имот УПИ *, пл. № * в кв. по плана на [населено място] с площ от 470 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки е прието, че е придобит от родителите на страните в режим на семейна имуществена общност. Гражданският брак между Й. и Д. О. е сключен през 1933 г., а имота е придобит през време на брака.
Със саморъчно завещание от 02.02.1989 г. Й. О. завещала своята част от СИО от дворното място и къщата на синовете Г. Д. О. и М. Д. О.. Последните се снабдили на 14.06.1999 г. с констативен нотариален акт за собственост на завещаното имущество в размер общо на ? ид.част.
Прието е, че след смъртта на Й. О. Д. О. прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на Н. О. ? ид.част от дворното място с къщата с нот.акт № */23.08.1993 г. Договора е сключен през време на брака на Н. О. и К. О., поради което съдът е направил извода, че придобитата идеална част през 1993 г. е в режим на семейна имуществена общност.
По възражението на Н. и К. О. за нищожност на саморъчното завещание, извършено от Й. О., като несъобразено с изискванията на чл.25 от ЗН – не е написано собственоръчно и не е подписано от завещателката съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и заключението на съдебно графологичната експертиза и е приел, че завещанието, извършено от Й. О. е валидно и е породило вещно прехвърлителен ефект.
Установено е, че имота, описан в завещанието е идентичен с парцел * по плана на [населено място] и с имота, описан в КК с № *.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на Н. и К. О. за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на описания урегулиран имот. В тази насока съдът е взел предвид приложените по делото писмени доказателства – разрешение за строеж № 43/25.09.2000 г., издадено на името на тримата братя, договор от 29.07.94 г. с нотариална заверка на подписите, в който бащата и тримата синове направили волеизявление за разделяне на имота – дворното място и двуетажната сграда, представляващ по същество разпределение на ползването. Прието е, че към 1994 г. намерението на Н. О. не е било да свои имота, тъй като с договора са признати права на собственост и на другите братя. Според съда от м.09.1989 г. до м.09.1999 г. , съответно от 1994 г. до предявяване на иска за делба на 31.10.2002 г. не е установено непрекъснато, необезпокоявано владение от страна на Н. и К. О. на посочения имот с намерение за своене, което да е демонстрирано по отношение на останалите съсобственици, за да придобият и частта от него на М. и Г. О. – общо ? ид.част на основание давностно владение.
Прието е, като погасено по давност и възражението за накърняване запазената част и възстановяването й на Н. О. от наследството на майка му Й. О.. Според съда срокът за предявяване на искането е 5 годишен и началният момент е от датата на обявяване на саморъчното завещание от страна на М. и Г. О., което станало преди 14.06.99 г., когато е издаден констативния нотариален акт на посочените лица. В същия е посочено саморъчно завещание № 55/89 г. като основание за констатиране правата на Г. и М. О.. От този момент – т.е. от датата на която е издаден констативния нотариален акт до датата на съдебното заседание – 30.11.2004 г., в който момент е направено възражението по чл.30 ЗН от Н. О. са изминали повече от 5 години, поради което искането за възстановяване на запазена част по чл.30 ЗН, направено под формата на възражение е погасено по давност.
Относно земеделските земи, предмет на иска за делба:
Съдът е приел, че земеделските земи, описани в исковата молба по 9 пункта и посочени по-горе са възстановени с решение на ОСЗ [населено място] с решение от 1999 г. с описание по картата на възстановената собственост. Прието е, че скиците към решението са издадени през 2001 г. Със саморъчно завещание Д. О. завещал на Н. О. следните имоти – нива от 1.5 дка в м.”Св. В.”, нива от 1 дка в м.”Х. л.”, две ниви в м. „С.” и земеделски имоти в м.”О.” и м.”П., всички в землището на [населено място]. Възоснова на заключение на СТЕ е прието наличието на идентичност на два от описаните имоти в завещанието с тези, възстановени с решението на ОСЗ. За останалите имоти съдът е приел, че не са налице данни за съответствие с някой от възстановените.
Прието е, че завещанието е извършено преди да се възстанови правото на собственост върху имотите с решение на ОСЗ. По възражението на ответниците по жалбата М. и Г. О. за нищожност на завещанието, тъй като към момента на откриване на наследството на Д.О. през 2000 г. имотите не са се намирали в неговия патримониум и завещанието е нищожно съдът е приел, че реституционната процедура е приключила през 2001 г., когато са издадени скици. Към момента на откриване на наследството на Д.О. последният не е притежавал имотите, предмет на завета, поради което съдът е направил извода, че е нищожен, поради липса на предмет. Прието е, че по делото не са събрани доказателства за момента на влизане в сила на решението на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост върху имотите, предмет на завета.
Съдът е приел възоснова на всички доказателства, събрани по делото, че завещанието не е написано и подписано от Д.О. – не отговаря на изискванията на чл.25,ал.1 ЗН и не следва да се зачете.
От правна страна съдът е приел за урегулирания поземлен имот с построената в него жилищна сграда, че същият е съсобствен за М. О. и Г. Д. О., като правата произтичат от наследяване по завещание от майката Й. О.. За Н. и К. О. е съсобствен на основание прехвърлителна сделка – сключения договор за прехвърляне право на собственост за ? ид.част от имота срещу задължение за издръжка и гледане между общия наследодател Д. О. и Н. О. през време на брака на последния с К. О.. Квотите от съсобствеността съдът е определил за съделителите както следва – за М. О. и Г. Д. О. – по ? ид.част, за К. О. 1/3 ид.част и за Г. и Д. О. по 1/12 ид.част.
Делбените части съдът е определил, като е приел, че Н. и К. О. не са придобили по давност частта от УПИ и сградата от дела на Й. О. и че завещанието й е валидно и съответно, че е погасено по давност искането на Н. О. за възстановяване на запазената част от наследството на Й. О..
Относно земеделските имоти:
Съдът е приел, че земеделските имоти се наследяват по равно от децата на Д. О. с оглед разпоредбите на чл.5 ЗН – по 1/3 ид.част. Прието е, че завета на Д.О. за част от земеделските имоти не е произвел действие и не се зачитат правните му последици, тъй като към момента на смъртта на наследодателя тези имоти не са били в неговия патримониум.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението. С ППВС № 7/1973 г. – т.3,”г” е застъпено становището, че искът за възстановяване на запазена част се погасява с общата петгодишна давност, като началният момент за завещанията тече от момента, в който заветникът упражни своите права по завещанието. С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос в съответствие с даденото тълкуване. Приел е, че началният момент за упражняване на правото на заветниците – съделителите М. О. и Г. Д. О. по завещанието, извършено от Й. О. е упражнено от момента, с който са се снабдили с констативен нотариален акт – 14.06.1999 г. А този момент е и по-късен от момента на обявяване на завета.
С решение № 580/10.08.1992 г. по гр.дело № 384/92 г. на ВС I г.о. е прието, че в случаите, когато наследник с право на запазена част предяви делбен иск срещу наследник, комуто наследодателят е завещал делбения имот, в случай, че предметът на иска за делба е идентичен с предмета на завета в полза на ответника по този иск и с него се изчерпва наследството, датата на предявяването му се счита и моментът, в който се упражнява искът по чл.30 ЗН от страна на ищеца. Настоящата хипотеза е съвсем различна от тази, възоснова на която състав на ВС се е произнесъл с посоченото решение. В случая искането за възстановяване на запазена част е направено под формата на възражение от ответник по иска за делба в хода на делбеното производство, като предметът на иска за делба не е идентичен изцяло с предмета на завета в полза на ищеца и с него не се изчерпва наследството. Следователно не се установява и предпоставката на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, поставени в п.2-ри от изложението. Същите представляват доводи по правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Те следва да се преценяват ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство, в което съдът преценява наличието на предпоставките, посочени в чл.280, ал.1, т.1, т.1,2 и/или 3-та ГПК при ясно и точно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Освен това настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване, поради недопустимост или нищожност на обжалваното решение, като преценява, че не е налице вероятност същото да е нищожно или недопустимо.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение по правния въпрос, формулиран в п.3-ти от изложението. Същия не е обусловил правните изводи на възивния съд в тази част от обжалваното решение. Дори и да се приеме, че въпросът касае решаващите изводи на съда, то съдът го е разрешил в съответствие с разрешението, дадено в цитираното решение № 595/05.07.2010 г. по гр.дело № 1333/2009 г. на ВКС I г.о. постановено по чл.290 ГПК. С решението състав на ВКС се е произнесъл по въпроса има ли конститутивно действие за правото на собственост върху земеделска земя решението на ОСЗ към което не е приложена заверена скица на имота, който се възстановява. Прието е, че решенията на ПК след изменението на чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.11 ППЗСПЗЗ в редакцията с Д.в. бр.45 от 1995 г. удостоверяват правото на собственост върху земеделската земя след издаване на скица към тях и, че с издаването на скица приключва административната процедура по възстановяването на собствеността. Само в хипотези на възстановяване на собствеността по чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ – за имоти, намиращи се в урбанизирани територии, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон възстановяването на собствеността приключва с издаване на решението на ПК и само в този случай скица не е необходима, тъй като при възстановяване на собствеността по чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на земеделския имот вече е направена с издаването на удостоверението и скицата по чл.13,ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ. В настоящият случай съдът се е произнесъл по правния въпрос в хипотеза на възстановено право на собственост върху земеделски земи, които не се намират в урбанизирана територия на [населено място] и е приел, че с издаването на скица приключва административната процедура по възстановяване на собствеността, като по делото е установено, че такава скица е издадена към 2001 г. – след откриване на наследството, оставено от общия наследодател Д. О., починал на 26.06.2000 г. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с даденото тълкуване в цитираното решение на ВКС, като е приел, че процедурата по възстановяване на правото на собственост за тези земеделски имоти е приключила, с издаването на скици за тях, които са неразделна част от постановеното решение на ОСЗ № 1Б/05.01.1999 г. Правните изводи на съда касаещи незачитане на правните последици на саморъчното завещание на общия наследодател Н. О. относно завещаните земеделски земи в полза на Д. О. съдът е направил, като е приел, че същото представлява завет и към момента на откриване на наследството по делото не е доказано тези земи да са били в патримониума на завещателя и поради неустановяване валидността на това завещание не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Преценката за правилността им не е предмет на настоящото производство по чл.288 ГПК, а следва да се извърши при разглеждане на касационната жалба по същество, ако се допусне касационно обжалване на настоящото решение в обжалваната част.
С решение № 476/17.03.2005 г. по гр.дело № 2712/2003 г. на ВКС IV г.о. е прието, че фактическият състав на земеделската реституция се счита за осъществен с постановяване на решение от надлежния орган на поземлена собственост и заверката на скицата от общинската техническа служба не е елемент от конститутивното действие на решението има само информативно значение. Решението е постановено от състав на ВКС в хипотеза, различна от настоящата, а именно на възстановяване на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, какъвто не е настоящият случай. Следователно разрешението на правния въпрос в цитираното решение на състав на ВКС не обуславя извод за наличие на хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Само за яснота съдът отбелязва, че това решение е постановено преди решение № 595/05.07.2010 г. по гр.дело № 1333/2009 г. на ВКС I г.о. постановено по чл.290 ГПК. Последното представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и със същото е преодоляно противоречието в практиката на съдилищата по поставения правен въпрос.
С ТР № 1/97 г. по гр.дело № 11/97 г. на ОСГК на ВКС – т.1 е прието, че решенията на ОСЗ по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. С обжалваното решение въззивният съд е направил правните изводи в същия смисъл, поради което не е налице предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК на въззивното решение по правния въпрос в п.4-ти от изложението за квотите от съсобствеността съгласно правилата на чл.5, чл.9 от ЗН, както и относно приложението на чл.90а ЗН. Съдът извършва преценка за наличие на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този въпрос, доколкото жалбоподателите не се позовават на противоречие със задължителна практика на ВКС, а цитират решение на състав на ВКС, постановил решение по реда на ГПК/отм./.
С решение № 422А/28.06.2004 г. по гр.дело № 843/2003 г. на ВКС I г.о. състав на ВКС е приел, че разпоредбата на чл.90а ЗН няма приложение относно частно завещателно разпореждане със земеделски имот, чиято собственост не е възстановена към момента на смъртта на завещателя. Прието е, че след като основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, то ако към този момент няма завършена процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на ПК то заветът е недействителен. В същата насока са и изводите на въззивния съд.
Съдът намира, че всички останали въпроси, поставени в изложението за необоснованост на изводите на въззивния съд, за необсъждане на събрани пред въззивната инстанция нови доказателства, като последица от което са направени неправилни правни изводи представляват такива по правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Те следва да се преценяват само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд в обжалваната част по поставените правни въпроси от жалбоподателите.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата М. Д. О. следва да се присъди сумата 1800 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 766/05.03.2012 г., подадена от Д. Н. О., Г. Н. О. и К. Н. О., всички чрез адв.П. Щ. в частите както следва: 1. в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 535/26.01.2012 г. по в.гр.дело № 356/2011 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 6149/07.12.2010 г. по гр.дело № 575/2002 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която са отхвърлени исканията на М. Д. О. и Г. Д. О., наследниците на починалия в хода на делото Н. О. – Д. Н. О., Г. Н. О. и К. Н. О. да им заплатят сумата по 200 лв. месечно, считано от 16.03.2004 г. до окончателното извършване на делбата и законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от 16.04.2004 г. до изплащането за по ? ид.част от парцел *, пл.№ * в кв.* по плана на [населено място] с площ от 470 кв.м. с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки и вместо отменената част на осн.чл.282,ал.2 ГПК/отм./ е предоставено ползването на описания недвижим имот на Д. Н. О., Г. Н. О. и К. Н. О., и е осъдена К. Н. О. да заплаща на М. Д. О. и Г. Д. О. по 108.76 лв. месечно, а Д. Н. О. и Г. Н. О. да заплащат на М. Д. О. и Г. Д. О. по 18.12. лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от постановяване на решението до приключване на делбата по делото, 2. в частта, с която е обжалвано същото въззивно решение на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 6149/07.12.2010 г. по гр.дело № 575/2002 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която са допуснати до делба между страните по делото недвижимите имоти – нива в м.”О.” и в м.”П.” с площ от 2 дка. и 2 ара и прекратява производството по делото в посочените части.
Не допуска касационно обжалване на решение № 535/26.01.2012 г. по в.гр.дело № 356/2011 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 6149/07.12.2010 г. по гр.дело № 575/2002 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която са допуснати до делба между страните по делото земеделските имоти – ливада в м.”Св.В.” от 1.5 дка, ливада в м.”Х. л.” от 1 дка, ливада в м.”С.” от 2 дка, всички в землището на [населено място], както и в частта на същото решение на Р., с която са определени делбените части за недвижимия имот, представляващ парцел *, пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ от 470 кв.м., ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, а именно – за М. О. и Г. Д. О. по ? ид.част, за Д. О. – 1/12 ид.част и Г. Н. О. 1/12 ид.част и за К. О. – 1/3 ид.част по касационна жалба вх. № 766/05.03.2012 г., подадена от ответниците Г. Н. О., Д. Н. О. и К. Н. О., всички чрез адв.П. Щ., съдебен адрес [населено място], [улица].
Осъжда Г. Н. О., Д. Н. О. и К. Н. О., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. П. Щ. да заплатят на М. Д. О., представляван от адв.Ц. Ч. и П. А., [населено място], [улица], № 4а, вх.Б ет.5 сумата 1800 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба в посочените части и е прекратено производството по делото с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: