О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 204/31.03.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Емануела Балевска
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 931 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1780/ 12.11.2015 г. по гр. д. № 2583/ 2015 г., с което Пловдивски окръжен съд, като потвърждава решение № 2569/ 08.07.2015 г. по гр. д. № 16 452/ 2014 г. на Пловдивски районен съд, по иска, предвиден в чл. 53, ал. 2 З. (сега чл. 54, ал. 2 З.), признава за установено по отношение на А. С. К. и Ц. Н. К., че В. В. Н. към момента на влизане в сила на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 18-13/ 19.02.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, е собственик на площ от 9. 50 кв. м. от един имот с всички постройки и подобрения в него, придадена по влязъл в сила и приложен дворищно-регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 902/ 1982 г, която площ е погрешно заснета като част от съседен имот, собственост на А. и Ц. К..
Решението се обжалва от ответниците А. С. К. и Ц. Н. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост и правилност. Касаторите не формулират процесуалноправен въпрос по първото искане, но се оплакват, че решението е постановено по нередовна искова молба. Извеждат отвода (процесуалното си възражение) за нередовно сезиране на съда, като твърдят, че има разминаване между площта на имота, въведена като предмет на делото и тази, предмет на приключилата административна процедура по чл. 53, ал. 1 З. (редакция на разпоредбата преди същото изменение). По второто искане касаторите повдигат следния материалноправен въпрос: За да запази непосредственото си отчуждително действие действащият, но неприложен дворищнорегулационен план за заемане на придадени части от поземлен имот (чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.)), достатъчно ли е в рамките на срока по § 6, ал. 2 на ЗУТ да бъде подадено заявление за оценка на придаваемата част от недвижимия имот или е необходимо оценката да бъде платена на собственика, от когото придаваемата част се отнема? Касаторите считат въпроса обуславящ обжалваното решение, а допълнителните основания за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК извеждат с довода, че въззивният съд го разрешава в противоречие с ТР № 3/ 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/ 2010 г. ОСГК на ВКС (базират се на мотивите към тълкувателния акт) и с решение № 992/ 24.06.2011 г. по гр. д. № 3185/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд. По същество се оплакват, че е недопустимо решението, постановено по нередовна искова молба; евентуално – че е неправилно решението, постановено в нарушение на § 8, ал. 2, вр. § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ). Претендират разноски.
От ответницата по касационните жалби В. В. Н. не постъпва писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет. Въззивното решение е по искове за собственост върху реална част от недвижим имот, пасивно субективно съединени от вида на пасивно необходимо другарство. Тяхната цена е без значение за извода, че решението подлежи на касационно обжалване (аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК). Надлежната процесуална легитимация по жалбите следва от качеството на касаторите на ответници по уважените искове. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на жалбите, но липсват основанията за допускане на касационния контрол. Съображенията за това са следните:
С т. 3 от ТР № 8/ 23.03.2016 г. по тълк. д. № 8/ 2014 г. ОСГК на ВКС прие, че допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2 З. (първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2 З., не е обусловена от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 З. (първоначална редакция) по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта. За допустимостта на исковете, уважени с въззивното решение, е достатъчно, че реалната част от недвижимия имот се индивидуализира чрез онази част, която към влизане в сила на кадастралната карта на [населено място], е придадена към имота, собственост на ответницата по касация по дворищно-регулационния план. Следователно отводът на касаторите, основан на твърденията за несъответствие по площ между предмета на исковете по чл. 53, ал. 2 З. (приложимата редакция) и площта, обсъждана в документите в административната процедура по чл. 53, ал. 1 З., не поражда съмнения за недопустимост на въззивното решение. Отнесеният до съда спор е за материално право. Липсата на повдигнат процесуалноправен въпрос по оплакванията на касаторите, че решението е по нередовна искова молба и обстоятелството, че е постановено при наличието на всички абсолютни процесуални предпоставки на исковете по чл. 53, ал. 2 З. (приложимата редакция), изключва всяка възможност да бъде проверявана неговата допустимост по реда на касационния контрол.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че към влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 902/ 1982 г., предвижда придаване на спорната част от недвижимия имот, собственост на касаторите, към имота, собственост на ответницата по касация и на нейния съпруг. Чл. 110, ал. 1 ЗУТ (отм.) прогласява непосредственото вещноотчуждително действие на плана, но към влизане в сила на ЗУТ планът не е приложен. В границите на 6-месечния законов срок ответницата е направила искане до общинската администрация за оценка на придадената част от имота, собственост на касаторите, възползвайки се от възможността по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ в качеството на заинтересувано лице – собственик, към чийто имот неприложеният дворищно-регулационен план предвижда да бъде придадена част от съседен (на касаторите) имот. В. съд е приел, че това е достатъчно основание, за да не приеме, че с изтичането на срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ автоматично е настъпило прекратителното действие на действащия към влизане в сила на ЗУТ, но неприложен дворищно-регулационен план. С решението е отхвърлено и възражението, че касаторите са придобили по давност (при условията на съпружеска имуществена общност) спорната част. Обективното ни материално право допуска подобна възможност с изменението на чл. 59 ЗТСУ (отм) от 2000 г., но от 25.11.2004 г. ответницата владее спорната реална част и изтеклият срок е недостатъчен за осъществяване на оригинерния способ на чл. 79, ал. 1 ЗС. Това са съображенията, при които въззивният съд е приел, че към влизане в сила на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 18.13/ 19.02.2009 г. на изп. директор на АГКК, реалната част е собственост на ответницата по касация и на нейния съпруг, а не на касаторите. Не се опровергава, а е доказана верността на констатацията по нотариален акт № 152/ 17.04.2003 г, че ответницата по касация и нейният съпруг са собствениците на тази реална част, придадена по регулация от съседен имот. Исковете по чл. 53, ал. 2 ЗУТ (приложимата редакция) са основателни като последица от погрешното й заснемане в кадастралната карта като част от съседния имот.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че повдигнатият от касаторите материално-правен въпрос е включен в предмета на делото и обуславя изводите на въззивния съд при решаването на спора. Основното основание за касационно обжалване съществува, но са изключени допълнителните на чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК.
Обжалваното решение не противоречи на ТР № 3/ 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/ 2010 г. ОСГК на ВКС. Със задължително за съдилищата тълкуване на § 8, ал. 1 и 2 и § 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ ВКС изясни предпоставките, при които ex lege се прекратява отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени към влизане в сила на ЗУТ дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или на части от тях. Нормативното тълкуване, което ВКС извърши, се концентрира върху липсата на законово изискване за провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 1 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ). Извън предметния обхват на тълкувателния акт остават предпоставките, при които § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ предвижда да запазват своето действие влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или на части от поземлени имоти.
Съгласно § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, „Действащите към влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред (на ЗТСУ) в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането.“. В решение № 221/ 20.05.2011 г. по гр. д. № 1082/ 2010 г. ВКС, ГК, I-во ГО се приема, че заявлението за оценка, подадено от заинтересуваното лице в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, е предпоставката, за да бъде запазено непосредственото отчуждително действие на влезлия в сила към влизането в сила на ЗУТ, но неприложен дворищно-регулационен план. При отговора на повдигнатия материалноправен въпрос в това решение по чл. 290 – 293 ГПК, ВКС извършва казуално тълкуване на § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, като приема, че подаденото в срок заявление от заинтересуваното лице е единствената предпоставка на императивната разпоредба. § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ не предвижда друга, като например оценяване на имота от администрацията и/ или плащане според извършената оценка в границите на 6-месечния срок. Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира основания да отстъпи от извършеното нормативно и казуално тълкуване на § 8, ал. 1 и § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а това изключва допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК за касационното обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото в тежест на касаторите остават разноските, които те са направили пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1780/ 12.11.2015 г. по гр. д. № 2583/ 2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.