3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 05.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 236/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на СД „ Д. И. Т.”гр. П., И. Й. Т. и В. И. Т. и двамата от [населено място] против решение №187 от 13.06.2016г. по т.д.25/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си- юрк. Ал. Т. е на становище, че касаторът не е поставил правен въпрос, нито посочил допълнително основание, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл. 285, ал.1 ГПК / определение №1520/ 09.08.2016г. на ПАС /, касаторите чрез пълномощника си адв. И. Т., е развил оплакванията, направени в касационната им жалба, квалифицирани като необоснованост на обжалвания съдебен акт. Обсъждана е също така неправилност на решението на ПАС и с оглед поддържаният като незаконосъобразен, според страната, извод, че споразумението, чиято правна последица е отчетена като основание за дължимост на сумите, съставлявало новация. Така отново е посочено, че е налице „ необоснованост на решението”, като същото, според касаторите, било постановено и в „противоречие с материалноправните норми и с цитирани решения на ВКС”. Освен това, страната е препращала и към писмената си защита пред въззивния съд,с която била изложила възражение за нищожност на договор за кредитна линия от 09.06.2005 и споразумението от 31.09.2009г. и в тази връзка е направила оплакване,че съдът не се е произнесъл по „ направените искания относно нищожност на цитираните договори, отправени в писмената защита”., а съобразно указания дадени с т.10 на ТР ОСГК 1/01г. „императивните норми следвало да се прилагат служебно”, като отново е подчертано, че така ПАС е постановил необосновано решение.Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Те не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Освен това липсва и обосноваване на общо основание, по отношение на което не са развити доводи, тъй като необосноваността е основание по чл.281 ГПК и съответно е ирелевантно към настоящето производство по чл.288 ГПК. Дори и да се възприеме разбирането, че страната с позоваване на решения на ВКС е въвела допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 ГПК, следва да се отбележи, че както решение № 130/09г. на ВКС, ІІ т.о. така и решение №138/13г. на ВКС, ІІ т.о. са ирелевантни към настоящия правен спор, като страната ги е свързала не с решаващите изводи на състава, а с оплакването й за неправилност на акта, основана на неточна интерпретация на мотивите на въззивния съд. В тази връзка, съдът е разгледал сключеното споразумение като възложени права и поети задължения, като е посочил, че с него са установени конкретни задължения, чието изпълнение, респективно неизпълнение обуславят основателността на иска. Приложението на чл.107 ЗЗД не е обсъждано в мотивите като съдържание, респективно като правна последица отразяваща се на дължимостта на сумите. Оплакването, че съдът не се произнесъл по възражения за нищожност е основана на фактически неверни твърдения, тъй като съставът е обсъждал всички възражения на страната –както изложеното твърдение за нищожност на договорите за кредит, респ. за кредитна линия, поради това, че били подписани само от управителя на „двете дружества”, така и липсата на решения на общото събрание. По тези „ възражения”, съдът е формирал мотиви, като несъгласието с тях не може да обоснове извод за приложение на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №187 от 13.06.2016г. по т.д.25/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: