3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 05.06. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 781/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. А. М. против въззивно решение №334 от 08.03.2011г. по гр.д.№ 57/2011г. по описа на ПлОС, с което е потвърдено решение №2950 от 18.10.2010год., постановено по гр.д.№3909/10год. по описа на районен съд Пловдив. С последното е отхвърлен искът с правно основание чл.124 ГПК, предявен от Я. А. М. за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик на основание давностно владение за периода от 01.06.1996г. до 01.07.2006г. на ПИ идентификатор 56784.506.701, в [населено място], по ККИР одобрени със Заповед № Д-18-48/03.06.2009г. на Изп. директор на АГКК, адрес: [населено място], [улица], с площ от 140 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15 м./, стар идентификатор – 1096, при съседи: 56784.506.1331, 56784.506.9581. 56784.506. 702. 56784.506.682, 56784.506.700, 56784.506.1332, както и на изградената в него сграда – 56784.506.701.1, със застроена площ 14 кв. м., брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване, като неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК за установяване на правото на собственост на ищеца по отношение на имот – дворно място около 150 кв.м. , с построена в него едноетажна паянтова жилищна сграда /почти срутена/ от около 40 /четиридесет/ кв.м., барака от около 20 /двадесет/ кв.м., който имот е с пл. № 1096 /хиляда деветдесет и шест/, включен в съсобствен парцел – УПИ I – 1090, 1095, 1096 на кв. 610 по плана на V-та градска част на [населено място], при граници на дворното място: [улица], [улица]и сем. М., с административен адрес – [населено място], [улица], който съобразно одобрените КККР съставлява понастоящем ПИ идентификатор 56784.506.701, в [населено място], по ККИР одобрени със Заповед № Д-18-48/03.06.2009г. на Изп. директор на АГКК, адрес: [населено място], [улица], с площ от 140 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15 м./, стар идентификатор – 1096, при съседи: 56784.506.1331, 56784.506.9581. 56784.506. 702. 56784.506.682, 56784.506.700, 56784.506.1332, както и на изградената в него сграда – 56784.506.701.1, със застроена площ 14 кв. м., брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на този иск се определя от данъчната оценка на вещното право, което се защитава с предявяване на този иск.Видно от удостоверението за данъчна оценка /л.24 от първоинстанционното производство/, представено от ищеца при завеждане на делото, и от негова молба /л.33 от първоинстанционното дело/ данъчната оценка на целия недвижим имот УПИ I – 1090, 1095, 1096 на кв. 610 по плана на V-та градска част на [населено място] е 17550лв., а за процесната част – ПИ идентификатор 56784.506.701 /стар идентификатор 1096/ е 4387,50лв. В случая цената на предявения иск с оглед обема на търсената защита е 4387,50лв. Тази цена е посочена от ищеца при предявяване на иска, приета е от съда, срещу нея не е възразила ответната страна и съобразно същата са определени и внесени и съответните държавни такси по хода на производството. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на настоящия състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Я. А. М. против въззивно решение №334 от 08.03.2011г. по гр.д.№ 57/2011г. по описа на Пловдивски ОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :