3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
С., 06.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 408 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу решението от 20.02.2012 год. по гр.д.№ 362/2011 год. на Монтанския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на П. В. А., в качеството и на едноличен търговец с фирма ”П.-П. А.” срещу тази част от решението от 27.10.2011 год. по гр.д.№ 888/2006 год. на Монтанския районен съд с която на основание чл.109 ал.1 ЗС е била осъдена да предаде на Община [населено място] държането на наетия терен с площ 20 кв.м., част Общински базар-М.”, като демонтира поставеният върху него павилион със същата площ. В частта с която Монтанският районен съд е уважил обективно съединения иск за заплащане на обезщетение, съизмеримо с пропуснатата ползва от лишаването на ищеца от възможността да преотдаде под наем спорния терен, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. .
Между страните е сключен на 26.05.2003 год. договор за наем на общински терен, върху който е мил монтиран процесния павилион. Няма спор, че срокът на наемния договор е изтекъл и вследствие на проведена тръжна процедура, за държането на терена е сключен договор с трето, неучастващо по делото лице. Спорът по делото е възникнал, поради отказа на [фирма] да демонтира павилиона, като спорна е била и характеристиката му на преместваем обект.
Последователно подържаната теза на едноличния търговец е, че изграденият павилион няма временен статут и отношенията във връзка с ползването му, следва да бъдат уредени със следващия наемател, а не с Общината. Първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл.109 ал.1 ЗС е основателен. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], Монтанския окръжен съд също е приел, че договорът за терена е преустановил действието си, а изграденият павилион съставлява строеж с временен устройствен статут. Позовал се е на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, че се касае за преместваем обект по смисъла на ЗУТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма], чрез пълномощника си е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с посочване на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението е структурирано, като вариант на касационната жалба, а твърденията за допуснати нарушения на процесуалния закон са въведени под формата на въпроси: Длъжен ли е съда да следи служебно за прилагането на чл.100 ГПК (отм.); Длъжен ли е съдът да следи за редовността на исковата молба; Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи?; Подлежи ли на вписване исковата молба по чл.109 ЗС?; Спорното правоотношение подлежи на разглеждане по иск с правно основание чл.109 ЗС или по иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД?
Становището на настоящия съдебен състав, че нито една от предпоставката на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, произтича от следното:
Обуславящи правни въпроси, съобразени с критериите на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не са формулирани. В изложението се съдържат твърдения за неправилност на въззивния акт, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закони – чл.281 т.3 ГПК. Твърденията за нередовност на исковата молба, поради непосочване цена на иска по чл.109 ал.1 ЗС и невписването и са били обсъдени от Монтанския окръжен съд и произнасянето му не е в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС, като ще следва да се отбележи, че приложените от касатора решения също не са в противоречие с произнасянето на М..
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [община] е поискал присъждането на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решението от 20.02.2012 год. по гр.д.№ 362/2011 год. на Монтанския окръжен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на Община [населено място] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.