1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 204
София, 07.03. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 922/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Общината[населено място], срещу въззивното решение № 455 от 06.01.2010 г. по в. гр. д. № 459/2009 г. на С. окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответниците Н. А. Х., В. А. Х.-С., А. А. Х. и В. Г. В. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, Б. А. А., А. С. С., Е. Б. К., Б. Е. Клай, Е. Е. К., Г. Д. Я., А. Д. Я.-Х. и Д. Б. П. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 34 от 28.05.2008 г. по гр. д. № 416/2007 г. на С. районен съд, с което е допусната делба на съсобствени недвижими имоти при дялове 93.27% за ищците, и 6.73% за Общината[населено място].
Въззивният съд приел, че е извършено одържавяване по ЗОЕГПНС на цялото дворно място с площ от 660 кв. м. и на построения в него дюкян от 90 кв. м., притежавани от наследодателките А. И. Х. и С. Х. В., а доводът на ответника за отчуждаване в размер на по ? ид. ч. от притежаваната от всяка от тях част, счел за несъответен на данните по делото. Затова и делът на ищците, обезщетени на основание чл. 6 ЗОСОИ със съсобственост в общите недвижими имоти, не възлиза на 46.637% ид. ч., както счита ответникът.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следния въпрос: “При положение, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че имаме две отчуждавания на процесния имот при действието на два нормативни акта – ЗОЕГПНС и ПОИДОН, то правилно ли са определени квотите на страните ?”.
Въпросът е поставен в контекста на застъпената от касатора теза, че през 1949 г. на основание ЗОЕГПНС и ПМС № 66 от 06.04.1949 г. е отчуждена ? ид. ч. от имота, целият с площ от 660 кв. м., а останалите ненационализирани части от дяловете на двете собственички са отчуждени през 1954 г. на основание чл. 6 и чл. 7 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда /ПОИДОН/ с решение по т. 5 от заседанието на ИК на ГНС[населено място] от 29.07.1954 г. /Протокол № 35, т. 12/. Затова смята, че дяловете на съсобствениците, които са изчислени при предпоставка за одържавяване по ЗОЕГПНС на целия имот, находящ се на ул. “Н. Н.” № 85 в[населено място], са неправилно определени.
Касаторът счита, че така поставеният въпрос е разрешен при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е от значение за развитието на правото.
При това изложение настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да бъде допуснато касационното обжалване. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.
В разглеждания случай такъв принципен въпрос, относим към тълкуването на конкретна правна норма, от която зависи решаването на делото, не се поставя. Развитите от касатора съображения са всъщност за неправилно възприемане и оценка на доказателствата при разясняване на действителните права и отношения между страните. В тази насока въззивният съд е приел, че актовете за държавна собственост №№ 25 и 30 от 25.07.1949 г. и 11.07.1949 г. имат за предмет одържавената от всяка съсобственица ? ид. ч. от мястото, т. е. по 330 кв. м., както и дюкяна от 90 кв. м., а последващите отчуждавания на сгради и обезщетявания касаят другите постройки в имота, неодържавени на основание ЗОЕГПНС. По съществото си развитите в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съображения се покриват с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и имат отношение към правилността на решението, която не се проверява в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Не са налице и допълнителните предпоставки, свързани със специалните основания за допускане на касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която касаторът се позовава, визира евентуално преодоляване на неправилна съдебна практика или липса на такава при разрешаване на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чрез тълкуване, с което да се преодолее непълнота, неяснота или противоречивост на правна норма. За да се допусне касационно обжалване при посоченото основание, не е достатъчно касаторът да възпроизведе законовия текст, а следва и да мотивира и обоснове с какво разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за развитието на правото. Това не е сторено в приложението към касационната жалба, а не може и да се извлече от текста на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 455 от 06.01.2010 г. по в. гр. д. № 459/2009 г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: