ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№204
София, 25.02. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1300/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Т. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 14 от 20.03.2009 год. по гр. д. № 885/2008 год., с което на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ жалбоподателката е осъдена да заплати на „А” А. с. Ч. връх, община К., сумата 5264,60 лева представляваща липси установени при инвентаризация на каса „Т” на 09.03.2007 год. със законна лихва, считано от 11.02.2008 год. до окончателното изпълнение на задължението.
В касационна жалба и допълнение към нея жалбоподателката се позовава на погрешни правни изводи. Твърди, че в доказателствена тежест на ищеца-работодател е да докаже липсата, когато достъп до материалните ценности са имали и други лица, освен титуляра отчетник. Представя съдебно решение № 801 от 27.04.2000 год. на ВКС, от което по аргумент за противното поддържа горната теза.
Ответникът „А” А. с. Ч. връх не е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционна решение за парично задължение с обжалваем интерес, който не е под 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложеното в касационната жалба и допълнение към нея правният въпрос касае, разпределяне на доказателствената тежест при пълна имуществена отговорност по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Жалбоподателката твърди, че доказателствената тежест за доказване на липсата изцяло е за ищеца, теза поддържана, с оглед качеството и на материално отговорно лице – отчетник и твърдения за достъп до съхраняваните парични ценности и на други лица.
С обжалваното решение, съдът е разгледал въпроса за фактическия състав на отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ при пълна имуществена отговорност на служителя спрямо работодателя и за разпределяне на доказателствената тежест между тях по предявения иск, като изложените съображенията не влизат в противоречие с трайната съдебна практика по поставения процесуалноправен въпрос, респ. с представеното съдебно решение. Посочено е, че за да възникне пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят следва да установи следните обстоятелства: 1/ ответникът да е бил в трудовоправни отношения към момента на установяване на липсата; 2/ на ответника да е възложена отчетническа функция; 3/ да са установени липси на стоково-материални ценности; 4/ липсите да са с неустановен произход. Съдът е отчел, че разпоредбата урежда специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане – липса на парични или материални ценности, определил е липсата в случая, като недостиг в касата, представляващ състояние на неотчетност с неустановен произход и с оглед специфичния характер на увреждането е посочил, че липсата се изгражда върху презумцията за причиняване на щетата от отчетника, комуто ценностите са му поверени „под отчет”. Затова констатацията на една липса обръща тежестта на доказване. Върху отчетника се възлага тежестта да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, че това не е извършено виновно. Доколко жалбоподателката е успяла да докаже обстоятелства, които изключват вината и е въпрос по съществото на спора, който не може да се разисква в настоящето производство.
От изложеното е видно, че с обжалваното решение, съдът не е нарушил правилата за разпределяне на доказателствената тежест по предявения иск. Правният въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Приетото с представеното съдебно решение, се припокрива с изводите на съда за разпределяне на доказателствената тежест между страните. Според решението, предвид формата на увреждане имуществото на работодателя -липси от отчетническа дейност, вината на отчетника се предполага, поради което в негова тежест е да докаже, че не е причинил щетата.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 20.03.2009 год. по гр. д. № 885/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ