О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 09.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1582 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №376 от 05.06.09г. по гр.д. №438/08г. на Софийския окръжен съд е отменено решение №3 от 04.02.08г. по гр.д. №376/06г. на Ботевградския районен съд и процесните имоти са разпределени за ползване на основание чл.32, ал.2 от ЗС по вариант ІІ от заключението на вещото лице. Общото дворно място е разпределено за ползване по равно между ищците и ответниците, съобразно дяловете им в съсобствеността – по ? ид.част. Общата сграда, съдържаща магазин и жилищна част, е разпределена по начин, който максимално да отговаря на квотите на съсобственост – 2/3 за ищците и 1/3 за ответниците. Ответниците са получили ползването на магазина и една стая с антре зад него, а ищците – ползването на останалата жилищна площ. При това разпределение получената от ищците площ от сградата е по-малка от квотата им на съсобственост, съответно – ответниците са получили по-голяма площ. Съдът не е възприел придложения от ищците вариант по допълнителното заключение на вещото лице, с който получената от тях в по-малко площ от сградата се компенсира с по-голяма площ от дворното място, тъй като по този начин не се спазват квотите на съсобственост и в мястото, а освен това, за да може при този вариант да се осигури достъп на съсобствениците до мазетата в съответстващия им дял от сградата, ще се наложат преустройства, а това е недопустимо при разпределението по чл.32, ал.2 от ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В нея се поддържа, че разпределението на ползването следва да се извърши по варианта, който въззивният съд е отхвърлил. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за начина на разпределение на ползването въззивното решение противоречи на приетото в решението по гр.д. №2096/68г. на І ГО на ВС и решението по гр.д. №769/07г. на СОС. Освен това в изложението се поддържа оплакване, че в нарушение на чл.32, ал.1 от ЗС въззивният съд не се е съобразил с предложения от ищците вариант на разпределение, въпреки че те притежават повече от половината от собствеността в сградата и могат да вземат самостоятелно решение за начина на ползването и.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за начина на разпределение на ползването на общия имот въззивното решение не противоречи на посоченото от жалбоподателите решение по гр.д. №2096/68г. на І ГО на ВС. С това решение е прието, че при определяне начина на ползване на общото дворно място, съобразно възможностите за ползване на намиращите се в него жилищни и стопански сгради от техните реални собственици, може да се допусне единия от тях да ползва по-голяма по размер площ от другия. Има се предвид хипотеза, при която единият от съсобствениците получава за ползване по-голяма площ от мястото, в сравнение с квотата му на съсобственост, когато това се налага, за да се осигури достъп до намиращите се в мястото негови жилищни и стопански сгради. Хипотезата е съвсем различна от тази по настоящото дело и няма нищо общо с предлагания от ищците вариант на ползване, при който получената от тях в по-малко площ от общата сграда се компенсира с ползването на по-голяма от квотата им площ от общото място. Ето защо не може да се говори за противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос. Пример за такава противоречива практика не може да бъде и посоченото от жалбоподателите решение на Софийския окръжен съд, тъй като то не е влязло в сила, а хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК има предвид противоречие на обжалваното въззивно решение с поне едно друго влязло в сила съдебно решение. Освен това липсва и противоречие между обжалваното в настоящото производство решение на въззивния съд и невлязлото в сила решение на СОС по поставения въпрос за начина на разпределение на ползването на общата вещ.
Въпросът за възможността съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, да вземат самостоятелно решение за начина на ползването и, не е свързан от жалбоподателите с някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Той представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, което не може да се разглежда в настоящата предхождаща фаза по допускане на касационно обжалване на това решение. Ето защо и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №376 от 05.06.09г. по гр.д. №438/08г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: