О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№204
София05.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4490/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ответниците С. С. К. ,Ю. М. , Д. Г. и наследници на Т. ,всички чрез пълномощник адв. З, срещу решение от 27.07.2008г по гр.дело № 1256/2007г. на Софийски окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 30.05.2007г на Самоковски районен съд ,по уважен иск за собственост на основание чл. 108 от ЗС . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва, че въззивният съд неправилно е решил въпрос от значение за спорното вещно право , а именно: допустима ли е легитимация за собственост върху идеална част от урегулиран парцел ****ри положение ,че към влизане в сила на градоустройствените ограничения по ЗТСУ владение е осъщестявано върху реална , обособена част – имот , включен в основата на парцел ****о ДРП . Поддържа се Софийски окръжен съд да е решил този въпрос в противоречие с констатната практика на ВКС , указваща искът за собственост да се предявява съобразно актуалното положение на имота по регулационния план , а не по отменени планове , каквато легитимация е била призната на ищците в случая (реш№ 690/1999 по гр.д. 74/99г на ВК V г.о.) Противоречие и неточно прилагане на закона, в случая чл. 59 от ЗТСУ (отм),е допуснато поради позоваването на стари парцелни граници ,без да е изяснен въпроса за грешно отразяване на собственика (Реш. № 1957/95 по гр.д. № 2423/1993г на ВС на РБ) основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба ,всички наследници на Г. П. Я. , оспорват наличието на основание за допускане до касация в писмено възражение .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В случая въззивният съд е разрешил спор относно собствеността на имот ,отричайки материализирано в констативен нотариален акт №99 т. ІБ н.д. №212/2000г придобивно основание на ответниците по иска , поради противоречие с императива на чл. 59 от ЗТСУ (отм) реално определени части от ДРП да се придобиват по давност, за срока на действие по този закон. Доколко обаче правилото е относимо и към случай , във който имоти на различни собственици или владение на различни лица се урегулират в общ парцел **** а извод за това чия собствност е този парцел ****е може да се прави само от отразяването по разписния списък ,за решаването на спора ще са от значение обстоятелства , които въззивният съд не е обсъждал и изяснявал по делото .
В константната си практика ,цитирана и от касатора по приложеното решение № 1957/95 по гр.д. № 2423/1993г на ВС на РБ, Върховен касационен съд е насочвал съдилищата да следят дали предметът на иска по спор за собственост за урегулирани поземлени имоти на основание чл. 108 от ЗС е уточнен според действащия план. Изискването не е самоцелно , тъй като гарантира в предмета на спора за ревандикация да бъдат въведени , съответно изяснени именно обстоятелствата , от които зависи правилното му решаване. Като се е произнесъл по заявени с исковата молба права , установени в полза на едната страна съобразно констативен нотариален акт за собственост , съставен при регулационното положение към 1962г и без да изясни в цялост и последователност причините, довели до промени в регулационния статут , въззивният съд не се е съобразил с практиката по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК
Съществен е и въпросът за приложното поле на забраната по чл. 59 от ЗТСУ (отм) в хипотезата , при която владението върху определн имот – кадастрана единица , предхожда влизането в сила на регулационния план ,т.е регулационните граници не съвпадат с имотните. От значение за точното прилагане на закона е дали в тези случаи предхождаща дворищна регулация е била приложена. Предвид легитимацията и на двете страни с констативни актове за придобиване по давност и при липса на пряко повдигнат спор за грешка в кадастраната основа , важен въпрос е и това по какъв доказателствен ред , как с оглед правилата на доказателствената тежест, съдът ще съобразява непроменените имотни граници ако действително се установява ,че спорният имот винаги е бил във владение на една от страните . Идентичността на имоти 1740 , 1744 по плана от 1916г с имот 2718 от кв.127 по плана на гр. С. от 1955-64г и идентичния му 2787 от кв.328, за който през 1992г е отреден УПИ * , е от значение както за изясняване на факта на владението ( на който факт и двете страни се позовават като придобивно основание ), така и за приложимия в случая закон . Настоящият състав на Върховен касационен съд допуска до касационна проверка решението на Софийски окръжен съд на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , но и за да даде отговор на поставените въпроси при разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното , Върховен касационен съд , V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение от 27.07.2008г по гр.дело № 1256/2007г. на Софийски окръжен съд
Оставя касационната жалба без движение
В едномесечен срок от съобщението касаторите да внесат държавна такса 25 лева по сметка на Върховния касационен съд , при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
Делото да се докладва след изтичане на срока .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .