О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 18.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 598/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. за с. к. – гр. С. срещу решение № 42 от 21.04.2008г. по т.д.505/07г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №114 от 08.08.2007г. по т.д.88/2006г. на Габровски окръжен съд, за отхвърляне на предявените в обективно съединение от А. за с. к. против “Р” А. – гр. Г. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът по касация-“Р” АД– гр. Г. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен к. съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, е поддържано, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е, че в касационната жалба подробно са изложени съображения за това, че атакувания съдебен акт е и неправилен, като противоречащ на материалния и процесуален закон. Като основен проблем в “настоящия казус” е определено приложението на разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ и по конкретно- следва ли на купувача по договора, който е в забава да се признае правото да плати съобразно посочения текст, независимо че не е излязъл от състоянието на забава, съобразно чл.8, ал.4 ЗОСОИ. В тази връзка е поддържано, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС като са приложени решение №972/15.12.2007г. по т.д. 531/07г. на ВКС, ІІ т.о. и решение от 06.06.2006г. по т.д. №279/05г. на ВКС, ІІ т.о. Така е обоснован довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ,т.2 ГПК, неправилно квалифициран от касатора като т.1 от текста, с оглед липсата на посочена задължителна или трайна практика на ВКС, респективно ВС.
С решението, предмет на касационно обжалване, съставът на Великотърновски окръжен съд е приел недоказаност на предявените от касатора искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като плащането на претендираните суми, съставляващи четвърта, пета и шеста вноска по договора за приватизационна продажба от 12.10.1998г. било извършено по реда и при условията на чл.8, ал.3 ЗОСОИ, при съгласие на касатора да приеме плащане с непарични платежни средства и поради това, че към датата на плащането, дружеството не е било в забава, с оглед влязлото в сила решение на ВТАС по гр. д. 549/05г., с което е установено надлежно плащане на първите три вноски.
Поставения материалноправен въпрос, поддържан от касатора във връзка с приложението на чл. 8, ал.3 ЗОСОИ, с оглед забава на купувача, не може да бъде определен като съществен за спора, тъй като се основава на факт, различен от приетия от въззивният съд. Както бе отбелязано, решаващият състав, изрично с оглед данните по делото е приел тъкмо обратното – че в случая купувача не е бил в забава, поради което е направил извод за надлежно плащане по реда на чл.8, ал.3 ЗОСОИ. Този извод произтича и от правната дефинитивност на съществения за спора материалноправен въпрос, който следва да бъде определящ спрямо решаващите изводи на съда и да обуславя постановения резултат. Следователно не е налице соченото противоречие между обжалвания съдебен акт и приложените решения на ВКС, третиращи неприложимост на правилото на чл.8, ал.3 ЗОСОИ в хипотеза на виновна забава на длъжника по договора. Доводите свързани с правилността, респективно неправилността на извода на съда относно това, дали ответното дружество не е било в забава съм релевантния момент се квалифицират по чл.281 ГПК, и не са относими към производството по чл.288 ГПК, в което се разглежда единствено допускането на касационната жалба до разглеждане по същество на лимитивно очертани основания.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 21.04.2008г. по д.505/07г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: