О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр.София, 1 декември 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в закрито заседание на две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
ч.наказателно дело под № 2725/2011 година
Производството пред ВКС е по чл.351, ал.5 НПК.
Предмет на обжалване е разпореждането на съдия от Хасковския окръжен съд, постановено на 3.ІХ.2011 год. по внчхд № 216/2011 год., с което разпореждане е върната касационната жалба на тъжителя П. Т. З. срещу решение № 77 от 23.VІ.2011 год. по същото дело. Съображението за връщане е, че решението не подлежи на разглеждане по касационен ред.
В писменото си становище представителят на ВКПр споделя съображенията в горното разпореждане, при което намира жалбата за неоснователна, налагащо оставането й без уважение.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 18 от 21.І.2011 год. по нчхд № 516/2010 год. Д. П. И. е признат за невиновен в това, на 28.ІХ.2009 год. в [населено място] публично да е наклеветил П. Т. З., приписвайки му престъпление, което З. е извършил в качеството си на длъжностно лице и по повод изпълнението на службата си, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и 3 и чл.147, ал.1, предл.второ НК, а предявеният от З. иск за обезщетяване с 10 000 лева за причинени му неимуществени вреди е отхвърлен.
По жалба на П.Т.З. в Хасковския окръжен съд е образувано внчхд № 216/2011 год., с постановеното по което дело решение № 77 от 23.VІ.2011 год. първоинстанционната присъда е потвърдена, а З. е осъден да заплати на Д.П.И. направените от последния разноски за адвокатска защита в размер на 500 лева.
Разпореждането за връщане на подадената от З. касационна жалба е процесуално законосъобразно. Решението на окръжен съд, потвърдил като въззивна инстанция първоинстанционна присъда на районен съд, не подлежи на обжалване по касационен ред, което следва по арг. за обратното от чл.346, т.2 НПК. Такава жалба е процесуално недопустима и подлежи на връщане, както правилно е постъпил окръжния съд.
Процесуално недопустима, преди всичко на посоченото основание, е и отправената до ВКС жалба само срещу частта от въззивното решение, с която на Д.П.И. са присъдени направените от него разноски. В нея освен това неправилно се възразява срещу правомощието на въззивната инстанция да се занимава с въпроса за възлагане на разноски, което правомощие следва от препращащата норма на чл.317 НПК и връзката й с чл.301, ал.1, т.12 НПК, но дори и постановено в производство по чл.306 НПК, определение за разноски не би могло да се оспорва пред касационния съд, аргумент за което се съдържа в чл.346, т.3 НПК.
С оглед на дотук изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 3.ІХ.2011 год. по внчхд № 216/2011 год. на Хасковския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на П. Т. З. срещу постановеното по това дело решение № 77 от 23.VІ.2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/