О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София 11.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5601/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Ив. А. като пълномощник на К. Д. Д. с искане за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред ВКС, дължими на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Постъпил е отговор от насрещната страна П. Д. Е. чрез нейния пълномощник адв. Д., в който се изразява становище, че молбата е неоснователна. Твърди се, че приложеното по делото пълномощно не изразява ясно действителната воля на упълномощителя, поради което е негодно да установи валидно сключен договор за правна защита и съдействие. На следващо място се поддържа, че договорът е сключен с адвокатско дружество ” А. и ко” със седалище и адрес на управление [населено място], а не с адвокат И. А., поради което последният не може да иска присъждане в своя полза на разноските. Молбата е неоснователна и поради това, че от нея не става ясно дали се иска допълване или изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските. Обстоятелството, че ответницата К. Д. е била освободена от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване не доказва, че в хода на производството пред ВКС същата е била със затруднено материално положение, което е едно от основанията на чл. 38, ал.1 ЗА за оказване на безплатна помощ. На последно място сочи, че предвид датата, на която е бил сключен договорът за правна помощ, не става ясно дали определеният в него размер на дължимото, но непратено адвокатско възнаграждение, е за производството пред всички съдебни инстанции, или само за правна помощ пред ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 252 от 22.04.2016 г. по гр.д. № 5601/2015 г. по описа на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване по подадената от П. Д. Е. касационна жалба срещу въззивно решение № 56 от 23.04.2015 г. по в.гр.д. № 129/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от П. Д. Е. против К. Д. Д. осъдителен иск за сумата 460 571 лв., претендирана на основание чл. 72, ал.1 ЗС.
По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден от адв. И. А. и адв. Ф. Д. като пълномощници на К. Д., в който е направено и искане за присъждане на разноски за адвокатска защита пред ВКС. Към отговора е приложен Договор за правна услуга, сключен на 07.10.2015 г., с който К. Д. упълномощава адв. А. за осъществяване на представителство пред всички органи на държавна власт, учреждения, организации и лица, и в частност за осъществяване на процесуално представителство по гр.д. № 129/2015 г. на Варненския апелативен съд, както и пред ВКС. В договора е посочено, че адвокатската защита е при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
С определението по чл. 288 ГПК съставът на ВКС не се е произнесъл по отговорността за разноски.
Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА, когато в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение в размер, не по- нисък от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. В тази хипотеза съдът осъжда другата страна да го заплати.
Тъй като в случая осъществената от адв. И. А. правна помощ за защита пред ВКС се е изразила в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба, без явяване в открито съдебно заседание, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по правилото на чл. 9, ал.3 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на ѕ от възнаграждението по чл. 7, ал.2, т.3 ГПК, което при цена на иска 460 571 лв., съобразно действащата редакция на разпоредбата, възлиза на 10 740 лв. При това положение искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено до размера на сумата 8 056 лв.
Изложените в отговора на молбата доводи за липса на надлежно упълномощаване на адв. И. А. са неоснователни. Съдържанието на договора не оставя съмнение, че същият е сключен именно с посоченото лице, а не с адвокатско дружество или друг субект.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На 248 ГПК допълва определение № 252 от 22.04.2016 г. по гр.д. № 5601/2015 г. по описа на ВКС, като осъжда П. Д. Е., ЕГН [ЕГН], да заплати на адв. И. Н. А. от АК- В. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 8 056 лв./ осем хиляди и петдесет и шест лв./ за осъществена безплатна адвокатска помощ на К. Д. Д. пред ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. И. Н. за присъждане на адвокатско възнаграждение над този размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: