2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. София, 12.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Асансьор – МБ – 97” ООД и СБАЛГ”Майчин дом” АД против решение № 5509/16.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 5406/2017 г. от ІІ”в” състав на СГС.
Ответникът по касационните жалби ги оспорва, с писмен отговор.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че предявения иск е с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД е основателен за сумата 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следствие претърпяна вреда за ищеца – пострадал, на 02.3.2010 г. в асансьор на ответника. Прието е също така, че ответникът се явява възложител на работа по поддръжка и изправността на асансьорна уредба на третото лице – помагач. Съдът е приел, че третото лице – помагач – изпълнител отговаря за преките и непосредствени вреди от своето поведение, а възложителят отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното неизпълнение на изпълнителя, както и за избора на последния. По конкретния случай е прието, че с оглед събраните по делото доказателства е направено предписание за отстраняване на неизправност в асансьора, което е отправено до ответника, като същият поема отговорността за неполагане на грижи, при избор на изпълнител. Отчетено е и, че на придружаващата асансьора служителка не е правен инструктаж. Направен е извод, че обстоятелството, че в кабината е имало и прави хора не може да обоснове извод, че в резултат на техните действия са настъпили вредите, като неоснователно и възражението за липса на противоправност. Въззивната инстанция е стигнала и до извод, че ответникът не е изпълнил нарежданията на контролния орган в дадения срок, а от друга страна служители на болницата. Относно размера на обезщетението са изложени съображения за приложението на ППВС №4/1968 г., с оглед уврежданията на ищцата, както и не са зачетени възраженията по смисъла на чл.52 ЗЗД, тъй като е прието липса на съпричиняване от страна на пострадалия.
В изложението на касационния жалбоподател/ответник/ – СБАЛГ. – Майчин дом“ ЕАД – С., се поставят следните въпроси: с оглед ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, необходимо ли е съдът да изследва въпроса за възлагането на работата, при или по повод на която са причинени вредите, при ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, въз основа на приетото от съда виновно неизпълнение на задължения от страна на служители на болницата, които са натоварени да следят за годността и правилната експлоатация на сградата и намиращите се в нея съоръжения, необходимо ли е изследване на въпроса за правопораждащия факт относно натоварването, респективно възникване на такова задължение на конкретен служител, необходимо ли е съдът да изследва въпроса за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и претърпените от него вреди, с оглед възможността за прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато има възражение за съпричиняване.
В изложението на касационния жалбоподател/трето лице – помагач/ – „Асансьор – МБ – 97“ ООД – С., се поставят следните въпроси: относно фактически състав на отговорността по чл.49 ЗЗД и подлежащите на доказване факти и обстоятелства в исковия процес и налице ли е съпричиняване или изключителна вина на пострадалия, като обстоятелство, изключващо деликтната отговорност на вредоносния резултат, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато пострадалият съзнателно е приел риска от увреждане и не е положил необходимата грижа за себе си; необходимо ли е съдът за изясни причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилото увреждане.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложенията не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, въпроси действително са правни, но не обосновават допускане до касационно обжалване на въззивния акт.
По първия от поставените въпроси, а именно: С оглед ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, необходимо ли е съдът да изследва въпроса за възлагането на работата, при или по повод на която са причинени вредите, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в мотивите си Софийския апелативен съд е изследвал и обсъдил твърденията, фактите и обстоятелствата, свързани с него. По втория от поставените въпроси, а именно, при ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, въз основа на приетото от съда виновно неизпълнение на задължения от страна на служители на болницата, които са натоварени да следят за годността и правилната експлоатация на сградата и намиращите се в нея съоръжения, необходимо ли е изследване на въпроса за правопораждащия факт относно натоварването, респективно възникване на такова задължение на конкретен служител, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по съображенията, изложени по първия въпрос, доколкото съдът е изследвал този въпрос. По въпроса, необходимо ли е съдът да изследва въпроса за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и претърпените от него вреди, с оглед възможността за прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато има възражение за съпричиняване обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като са изложени мотиви за липса на съпричиняване от страна на пострадалата за вредоносния резултат, обосновани с липсата на доказателства за това.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по поставените от касационния жалбоподател – трето лице – помагач, въпроси.
По въпроса относно фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД и подлежащите на доказване факти и обстоятелства в исковия процес въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като и този въпрос е поставен бланкетно. От друга страна, в обжалваното решение обстойно е съдът е обосновал фактическия състав на визираната правна норма и подлежащите на доказване факти и обстоятелства. Така поставен въпросът се свежда до правилността на съдебния акт, нещо което може да бъде обсъдено едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. По въпросите налице ли е съпричиняване или изключителна вина на пострадалия, като обстоятелство, изключващо деликтната отговорност на вредоносния резултат, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато пострадалият съзнателно е приел риска от увреждане и не е положил необходимата грижа за себе си; необходимо ли е съдът за изясни причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилото увреждане въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид изложеното по трети и четвърти въпроси, поставени от касатора – ответник по исковата молба.
Поставят се въпроси, касаещи приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди.
Въздигнатият от посочената правна норма принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Различните размери на обезщетенията, които се присъждат за всеки един различен случай не е основание да се приеме, че е налице касационно основание с оглед противоречие с цитираните решения.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател – ответник по исковата молба следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касационната жалба – ищца, деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5509/16.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 5406/2017 г. от ІІ”в” състав на СГС.
ОСЪЖДА СБАЛГ – Майчин дом“ ЕАД – С. да заплати на Й. Де Б. сумата 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.