4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 205
С., 13.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1183/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Господин С. Н. против въззивно решение № 102 от 07.06.2011 г. по гр. дело № 206/2011 г., с което е отменено решение № 138 от 25.03.2011 г. по гр. дело № 1730/2010 г. на Ямболски районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата и детето „всяка събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден” и вместо това е определен режим на лични контакти на Господин С. Н. с детето С. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден и решението е потвърдено в частта, с която е определено местоживеене на малолетното дете при майката, на която са предоставени за упражняване родителските права, на бащата са определени мерки за лични контакти с детето – един месец през лятото по време, когато майката не е в платен годишен отпуск, по четири дни непрекъснато за всяка от Коледната и Великденската ваканция на детето, като за всяка четна година четирите дни от коледната ваканция са последователни с последен ден Б. вечер и четирите последователни дни от великденската ваканция започват от първи ден след В., а за всяка нечетна година четирите дни са последователни за коледната ваканция с първи ден К. и четири последователни дни от великденската ваканция, завършващи с В., бащата е осъден да заплаща месечна издръжка, чрез майката и законна представителка на детето, в размер на 70 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства със законна лихва върху всяко просрочено месечно плащане до окончателното изплащане.
В касационната жалба жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Постановление на Пленума на ВС № 1/74 год. относно определените мерките за упражняване на родителските права. Противоречието е обосновано чрез обсъждане на събраните по делото доказателства при твърдение, че съдът е извършил неправилна преценка, подценил е родителските и възпитателски качества на бащата, не е отчел поведението на майката, която в един продължител период е работила в чужбина и детето се е отглеждало от бащата, към когото е привързано, не е отчетена възможността той да ползва помощта на майка си.
Ответницата Д. Д. Д. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледано искане по чл. 127 СК – спор за родителски права намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в рок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос, но с оглед твърденията, че родителските права са определени в нарушение на Постановление на Пленума на ВС № 1/74 г. следва да се приеме, че жалбоподателят поставя въпроса за водещите критерии, от които съдът следва да се ръководи при определяне мерките за упражняване на родителските права.
Така конкретизиран, правният въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с цитираната от жалбоподателя задължителна съдебна практика, според която единственият критерии при определяне мерките относно упражняването на родителските права са интересите на децата, които включват материалното, духовно и социално обезпечаване на детето, обусловено от родителските и възпитателски качества на родителите, от техните възможности да изградят ценността система на детето, да му предоставят добра материална и социална база за развитие, да го развият като всестранна личност с трудови навици и нравствени добродетели и го подготвят за живота, като добър гражданин.
При постановяване на обжалваното решение, съдът е определил мерките по упражняване на родителските права, като е изходил приоритетно от интереса на детето и е обсъдил всички доказателствата в този контекст – престоя на майката в чужбина, нейното завръщане през лятото на 2009 г., закупуването на жилище в [населено място], в което е обособена и обзаведена самостоятелна стая за детето, съхранената връзка между майката и детето, въпреки периода на нейното отсъствие, което в почивните дни е при нея, указаната материална помощ на семейството на бащата със заплащане на натрупани стари сметки за ток, вода, осигуряване на дърва и въглища, отчетени са грижите на бащата полагани в отсъствието на майката, здравословните проблеми на бащата свързани със злоупотреба с алкохол, обстоятелството, че бабата по бащина линия активно е помагала за отглеждането на детето. Тези обстоятелства, обсъдени поотделно и в съвокупност са дали основание на съда да приеме, че интересите на детето към настоящия момент налагат мерките по упражняването на родителските права да се предоставят на майката и при отчетената привързаност на детето към двамата родители, да определи разширен балансиран режим на лични отношения на детето с другия родител, без да са злепоставени интересите, както на детето, така и на родителите.
В настоящето производство не може да се преценява обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение, каквато насоченост има касационната жалба. Достатъчна е констатацията, че правният въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати направените от другата страна в настоящето производство съдебни разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение, поискани с писмения отговор.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 07.06.2011 г. по гр. дело № 206/2011 г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА Господин С. Н. да заплати на Д. Д. Д. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ