3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
С., 13,03, 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 193 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 9625/21.Х.2013 г. на Г. Я. Г. от С., подадена против определение № 634 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 1.Х.2013 г., постановено по ч. т. дело № 3116/2013 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане негова частна касационна жалба (с вх. № 5090/7.V.2013 г.) срещу частта от определение №105/16.І.2013 г. на САС, ГК, 8-и с-в по гр. д. № 172/2013 г., с която е било потвърдено първоинстанционното определение № 17007/18.Х.2012 г. на СГС по ч. гр. дело № 13371/2012 г.
Оплакванията на частния жалбоподател Г. са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, поради което той претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на касационната инстанция – „за продължаване на съдопроизводствените действия”. Инвокиран е довод, че при сега действащия процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./ задължителните постановки на ТР № 3 от 12.VІІ.2005 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 3/2005 г., на което предходният тричленен състав на ВКС се е позовал в мотивите към атакуваното свое прекратително определение, били вече изгубили значението си.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во, настоящата частна жалба на Г. Я. Г. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Поради това, че задължителната за съдилищата в Републиката постановка по т. 2 на ТР № 3/12.VІІ.2005 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 3/2005 г. е била основана преди всичко върху историческо тълкуване на нормата на чл. 335 ГПК (отм.), а частният жалбоподател Г. поддържа твърдение, че след 1 март 2008 г. това тълкувателно решение било вече изгубило значението си, настоящият състав на ВКС намира за необходимо да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 438 от сега действащия процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./, озаглавена „Спиране на изпълнението при обжалване”, е идентична по съдържание с нормата на чл. 335 ГПК (отм.) досежно това, че подаването на жалба не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. Допълнено е било в новия ГПК второ изречение, според което в този случай /на постановено спиране на изпълнението/ съдът изпраща незабавно на съответния съдебен изпълнител препис от определението за спиране. От друга страна, както чл. 334, ал. 4, изр. последно ГПК (отм.), така и чл. 437, ал. 4, изр. последно от сега действащи процесуален закон, по тъждествен начин разрешават въпроса за едноинстанционността на пр-вото по обжалване действията на съдебния изпълнител, т.е. при отпаднала функция на окръжния съд като въззивна инстанция в това производство и свеждането й единствено „до съдебен контрол за проверка на законосъобразността на акта на съдебния изпълнител. Ето защо се налага извод, че посоченото по-горе тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС от 2005 г. не е изгубило значението си и понастоящем, а щом това е така, атакуваното прекратително определение на предходния тричленен сънттав на ВКС ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 634 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от 1.Х.2013 г., постановено по ч. т. дело № 3116/2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2