О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София 13.03.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3280/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СНЦ «Народно читалище Просвета-1862», град Перущица, подадена от пълномощника му адвокат М. И., срещу въззивно решение №339 от 19.03.2019 г. по гр. дело №2685/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 3634/30.10.2018 г. по гр.д. № 16 858/2017 г. на Пловдивския районен съд и са уважени исковете на Н. Й. Раева срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателката е подала своевременно заявление за отпуск, полагащ й се за предходна 2016 год., неизползван, поради ползвани болнични – друг отпуск, който е следвало да ползва до края на м. юни 2017 г. Отпускът е заявен 14 дни преди датата на ползването му. Работодателят не е уведомил надлежно и своевременно заявителката, че не й разрешава отпуск за предходна година; не е посочил основанията за отказа си. Поради това, я е поставил в невъзможност да се ползва от правата на чл.176, ал.3 КТ с предизвестие. Като се има предвид, че за периода от 09.06.2017 год. до 28.06.2017 г., ищцата е била в болнични и е депозирала молби за отпуск, както с оглед правилата на КТ задължителни за нея, така и с оглед здравословното си състояние, задължение на работодателя е било, както в човешки и служебен план, така и с оглед правилата за добросъвестен работодател, с грижата за производствените нужди да й връчи отказ с основанията за него в писмен вид. Така би демонстрирала авторитета си на ръководител за длъжността, на която е избрана. Поведението на работодателя, в лицето на председателката на читалището, обаче явно е било да създаде ситуация, при която да се освободи от ищцата, при това като я злепостави. Между тях са били създадени конфликтни ситуации, в които същата в стремежа си да доминира е обжалвала и болничните листове на ищцата приложени към делото. Последните, обаче са били потвърдени от ТЕЛК, което е още една индиция за недобросъвестното й поведението на представляващ културна институция. Налице е нарушение на трудовата дисциплина от страна на работодателя, чрез поведението на неговия изборен председател и представляващ, облечен в правомощия. С оглед на изложеното, заповед № 14/28.08.2017 год. е незаконосъобразна на посоченото основание – виновно нарушение на трудовата дисциплина – не явяване на работа повече от два дни без наличие на основателна или уважителна причина в периода 29.06.2017 г. – 19.07.2017 г. без разрешение на работодателя, което е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 КТ, за което е предвидено налагане на дисциплинарно нарушение и следва да се отмени. Относно второто посочено в мотивите на заповед № 14/28.08.2017 г. основание – неявяване на работа на 11.08.2017 г. без разрешение на работодателя, което е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 КТ, то също не е основание за налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Касае са за отпуск полагащ се за календарна година 2017 г., който не е разрешен без да са посочени основанията на чл.176, ал.1, т.1 КТ. В заявлението, което е по образец, жалбоподателката е посочила и лице което ще я замества, съобразно изискванията на формата.Освен това и за искания отпуск за тази дата на ищцата също не й е връчен писмен отказ. Нещо повече, заявлението за този отпуск е на специален формуляр и касае полагащ се такъв за 2017 г., какъвто вече е бил разрешаван, видно от приложените заявления и заповеди за отпуски. Заявлението е подадено на дата 09.08.2017 год., а разпореждането „не разрешавам“ е поставено на дата 10.08.2017 год. Отново прави впечатление, че отказът не е на датата на заявлението, за разлика от отбелязванията по заявленията на други служители, които са на датата на подаването. Нещо повече, от това заявление и немотивираното „Не разрешавам“ по него, в противоречие с изискванията на чл.176, ал.1, т.1 от КТ, за което няма данни да е стигнало до жалбоподателката, може да се направи единственият извод, че както той, така и отказът за ползване на отпуск за времето от 29.06.2017 год. до 19.07.2017 г. не са й надлежно връчени, съответно за тях тя не е била известена, защото тя нямаше да ползва отпуск без разрешение на 11.08.2017 г. без да се е убедила в наличието или липсата на писмено разрешение от работодателя. Ясно, е че председателката на читалището като работодател на ищцата е целяла да създаде обстановка в която за злепостави; да се възползва от делегираните и правомощия и да я уволни, с мотивирани основания. Такива обаче в случая липсват. В подкрепа на последното е и посочените в обстоятелствената част на заповедта трето основание за уволнението – за цялостното поведение на ищцата при изпълнение на служебните й задължения за което е констатирано, че не отговаря на изискванията на чл.126,т.1,т.3,.4 и т.7 КТ.Така заявените констатации са голословни и не се подкрепят от писмени доказателства. От исканията за обяснения не става ясно какво е нарушението, за кой период от време се отнася. Ако изброените в чл.126,т.1,т.3,.4 и т.7 КТ са били осъществени следвало те да бъдат индивидуализирани точно и посочени по време на извършване, т.е. да е доказано тяхното осъществяване, то те биха били основания за налагане на другите предвидени наказания по чл.188 КТ, доказателства за каквито не са представени. Исканите обяснения по отделни въпроси касаещи работата на читалището не обосновават конкретни нарушения по смисъла на КТ и степента им на тежест. Няма как тези нарушения да са извършени в периода 29.06.2017 год. – 19.07.2019 год.
С оглед на изложеното и трите посочени в мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение обстоятелства не обосновават основателност и законност на уволнението.
Ответницата по касационната жалба Н. Й. Раева, със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси за допускане на касационно обжалване: на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3ГПК – за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; дали неуведомяването на работника за отказа на работодателя да разреши ползването на отпуск за предходната година поставя първия в невъзможност да се ползва от правата по чл.176, ал.3 КТ и следва ли работодателят да мотивира отказа си да разреши ползването на отпуск от предходната година. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №339 от 19.03.2019 г. по гр. дело №2685/2018 г. на Пловдивския окръжен съд. Първият повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото. Въззивният съд обаче е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК. Останалите два въпроса са неотносими, защато въззивният съд е приел, че има злоупотреба с права от работодателя при налагането на дисциплинарното наказание. Злоупотребата с права от работодателя е особен случай на незаконност на уволнението. Касаторът обаче не повдига правни въпроси по тези изводи на съда.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 1000 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №339 от 19.03.2019 г. по гр. дело №2685/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА СНЦ «Народно читалище Просвета-1862», град Перущица, да заплати на Н. Й. Раева, със съдебен адрес [населено място], 1000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.