Определение №205 от 17.10.2017 по ч.пр. дело №1930/1930 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 205

София, 17.10.2017 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1930 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК.
С разпореждане , постановено на 16.01.2017г. от съдия-докладчика по в.гр.д.№1913/2016г. по описа на Софийския апелативен съд, е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на Р. и Б. Б. въз основа на решение №2439/19.12.2016г. по в.гр.д.№1913/2016г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд К. А. К. е осъден да предаде на Р. Т. Б. и Б. Л. Б. владението на апартамент №15, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес].
Разпореждането е обжалвано от К. А. К. с оплаквания,че е неправилно и недопустимо и с искане да бъде отменено. Поддържа, че съгласно чл.405, ал.2 ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист се подава до първоинстанционния съд, който е разгледал делото /СГС/, а не както е станало в случая-до въззивния съд. Счита, че разпореждането е неправилно като издадено от некомпетентен орган.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по жалбата Р. Т. Б. и Б. Л. Б. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Действително съгласно чл.405, ал.2 ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на актовете по чл.404, т.1 ГПК, включително и въз основа на осъдително решение на въззивен съд, което не е влязло в сила, се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. С оглед разпоредбата на чл.270, ал.4 ГПК обаче следва да се приеме, че съдебен акт, постановен от по-висш по степен съд съобразно правилата за родовата подсъдност по конкретното дело, не е недопустим, нито само поради тази причина неправилен и не може да бъде обезсилен, респ. отменен само поради това, че компетентен да се произнесе по искането е по-низшия по степен съд, който е разглеждал спора като първа инстанция. Още повече, че в случая с подаване на искането за издаване на изпълнителен лист съдът не е бил сезиран с разрешаване по същество на правен въпрос от значение за изхода на спора.
С оглед на това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за отмяна на обжалваното разпореждане на посоченото в частната жалба основание.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдия-докладчика по в.гр.д.№1913/2016г. по описа на Софийския апелативен съд, постановено на 16.01.2017г., с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, постановено по същото дело на 19.12.2016г.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top