О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 19.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4518 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. И. К. срещу определение № 19741 от 25.09.2018 г. по гр. д. № 7805/2018 г. на Софийския градски съд. С обжалваното определение съдът е осъдил по реда на чл. 248 ГПК жалбоподателката да заплати на В. И. М. сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за развилото се по реда на чл.248, ал.3 ГПК ч. гр.д. № 7805/2018 г. по описа на СГС.
Жалбоподателят поддържа, че разноски в производството по обжалване на постановено по реда на чл. 248 определение не се дължат. Излага съображения, че производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, а е продължение на съдопроизводството по конкретно дело, поради което не може самостоятелно да породи задължение за страната неоснователно предизвикала спора да заплаща разноски. Отделно от това сочи, че въззивният съд не обсъдил възраженията му за недоказаност на извършените разноски поради несъответствие между банковата сметка, посочена в договора за поръчка и тази от бордерото, представено по делото. При условията на евентуалност, ако определението не бъде отменено, моли да се редуцира размерът на възнаграждението.
Ответникът в производството – В. И. М., оспорва частната жалба. Счита, че не отговаря на изискванията за допустимост по чл. 280, ал.1 ГПК, а по същество, че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд по чл. 248 ГПК. Същата подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, в който смисъл са и разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС .
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. /в този смисъл е определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о.; определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., определение № 552 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о./. Настоящият състав счита за изоставено разбирането, изразено в определение № 769/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2696/2017 г. на ВКС, II т.о. и в определение № 78/27.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1521/2018 г. на ВКС, I г.о..
Като е приел, че разноски в производството по чл. 248, ал.3 ГПК се дължат, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 19741 от 25.09.2018 г. по гр. д. № 7805/2018 г. на Софийския градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. И. М. по чл. 248, ал.1 ГПК за допълване на определение № 15630/12.07.2018 г. по в. ч.гр. д. № 7805/2018 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: