2
гр. д. № 36/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 205
София, 19.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 36 /2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 530 от 01.11.2011 г. по гр. д. № 890/2011 г. Русенски окръжен съд е потвърдил решение от 29.06.2011 г. по гр. д. № 4611/2010 г. на Русенски районен съд, в частта с която е отхвърлен иск за прогласяване нищожността на нот. акт № 129, т. V, рег. № 14740, дело № 818/2008 г. на нотариус Ц. М. при Русенски РС.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от С. А. К. с доводи за необоснованост и постановяването му при нарушаване на материалния закон. В изложението по чл. 284 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, които са формулирани както следва: – нищожно ли е нотариалното действие по изповядване на договора в нот. форма (прехвърляне на недвижим имот), при извършване на което е използвано пълномощно, при заверка на което е нарушен чл. 589, ал. 2 ГПК; – вторият въпрос е за това нищожно ли е упълномощаването поради неяснота на волята на упълномощителя и поради нарушение нормата на чл. 574 ГПК, тъй като упълномощаването е да се извърши разпореждане с имота чрез продажба или алеаторен договор и в него е направено волеизявление, че сметните отношения между упълномощителя- продавач и упълномощената да действа в своя полза като купувач са уредени, въпреки различията в престациите по двата договора и характера на тази по алеаторен договор.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Касаторката е предявила срещу внуците на починалата си сестра Г. И. К. М. Г. и В. П. А. иск за делба на недвижим имот – апартамент № 2 в жил. блок „Н.”, вх. 1, ет. 6 в [населено място], ул. „Б. „ № 97 и избено помещение № 12.
От фактическа страна е установено, че имотът е придобит от наследодателите на ищцата, нейни родители, в режим на СИО. След смъртта на А. У. през 1990 г. неговата ? ид. част от имота е станал съсобствена на основание наследствено правоприемство между съпругата му М. У. и двете му дъщери – ищцата и Г. И.. М. У. е продала на дъщеря си Г. И. собствените си 4/6 ид. ч. от апартамента, който договор е обективиран в нот. акт. №129, т. V. При сключване на договора продавача У. е била представлявана от дъщеря й Г. И., въз основа на пълномощно от 30.07.2008 г., с което У. я е упълномощила да договаря със себе си за да се разпореди с апартамента чрез продажба или срещу задължение за издръжка и гледане. В пълномощното упълномощителката е заявила, че са уредени сметните отношения, както и че си запазва правото на безвъзмездно и пожизнено ползване върху имота.
Д. за нищожност на „нотариалния акт” е мотивиран с това, че упълномощаването е нищожно, тъй като предоставеното право да се разпореди с имота чрез продажба или алеаторен договор не съответства на заявеното, че сметните отношения между упълномощителя и пълномощника са уредени. Твърдението за „нищожност на нот. акт” не намира опора в закона. Когато за валидността на договор е предвидена нотариалната форма, нищожен може да е договорът, обективиран в акта, поради предвидените в закона основания за това, или нотариалното удостоверяване, поради нарушение на установените в ГПК изисквания за валидността на действията на нотариуса.
Въззивният съд е приел, че съединеният с иска за делба при условията на преюдициалност иск за „ прогласяване нищожността на нот. акт” следва да се квалифицира като иск за установяване нищожността на нотариалното удостоверяване по чл. 576 от ГПК. Въз основа на доказателствата по делото е намерил, че ищецът не е доказал да са били нарушени изчерпателно изброените правилата на нотариалното производство, визирани в същата нормата, поради което изводът за неоснователност на този иск е намерен за обоснован.
В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
В изложението към касационната жалба касаторката поддържа довод, който е релевиран и в исковата молба, в смисъл, че нотариалното удостоверяване извършено при удостоверяване подписа и съдържанието на пълномощното е нищожно, поради това че в пълномощното се съдържа волеизявление, че продавачът е получил напълно и в брой продажната цена, което изявление е направено преди да е сключен договор на разпореждане с имота. Въз основа на това твърди нищожност и на „нотариалния акт” в частта, с която е отразено, че сметките между страните са уредени.
Така заявеното обосновава извод, че се поддържа довод за нищожност на договора, поради нищожност на упълномощаването в частта относно сметните отношения между упълномощителката, която е и продавач по договора и упълномощената, която е купувач по него.
Нотариалното удостоверяване на съдържанието на пълномощното и подписа под него е извършено от нотариуса при спазване на изискванията за валидност и в пределите на прредоставените му правомощия.
Съдът не се е произнасял по формулирания въпрос нищожен ли е договора за продажба сключен от пълномощник на продавача, когато преди сключването му упълномощителят е заявил, че облигационните отношения произтичащи от договора са уредени. Той не е формирал правен извод по този въпрос и той не е обусловил извода за неоснователност на иска. Следва да се има предвид и това, че неизпълнението на задължението за заплащане на уговорената цена по договор за продажба не е основание за нищожност на договора. Основанията за нищожност са изчерпателно изброени в нормата на чл. 26 ЗЗД.
Формулираните въпроси в изложението към касационната жалба не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Общо основание за допускане на касационна проверка е материалноправен или процесуален въпрос от значение за изхода на спора, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е с основанието и петитума на иска и е обусловил формираната правна воля на съда, обективирана в решението. Поставените от касатора въпроси не са обусловили правната воля на съда при решаване на спора.
На следващо място касаторът не е мотивирал наличието на нито една от конкретните предпоставки за допускане на касационна проверка, а е направил формално позоваване на визираните в чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК. Поддържайки наличието на основание по т. 2 от нормата е посочил, че формулираните въпроси се решават противоречиво, за което се е позовал на решение № 103 от 06.06.2001 г. по гр. д. № 876/2010 г. на ВКС, на решение по гр. д. № 291/2009 г. на Кърджалийски ОС и на решение по гр. д. № 559/2010 г. на Варненски окръжен съд.
В решението по гр. д. № 876/2010 г. на ВКС съдът се е произнесъл по въпроса валидна ли е доброволната делба, при която вместо парично уравнение на дяловете е уговорено престиране на издръжка и гледане. Този въпрос не е идентичен с разрешения от въззивния съд и формулираните в изложението от касатора. Позоваването на решения на въззивните съдилища е некоректно тъй като няма данни те да са влезли в сила. Съгласно нормата на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК и разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., нормата намира приложение в случаите, когато даден правен въпрос решен от съда, постановил обжалваното решение, е разрешен по друг начин в друго влязло в сила решение на друг съд, независимо от степента му в съдебната йерархията. Съобразно изложеното не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.06.2011 г. по гр. д. № 4611/2010 г. на Русенски районен съд, в частта с която е отхвърлен иск за прогласяване нищожността на нот. акт № 129, т. V, рег. № 14740, дело № 818/2008 г. на нотариус Ц. М. при Русенски РС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: