О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. София, 19.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4211 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 11205 от 22.06.2017 г., подадена от В. М. Ц. и приподписана от адвокат А. С. от САК, против въззивно решение № 969 от 26.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 4349/2016 г. по описа на САС, ГО, ІІ състав.
Ответниците по касация И. К. К. и И. В. Д. не са депозирали отговор.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 4375 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 6076/2014 г. на СГС, ГО, І-1 състав в частта, с която на основание чл. 124 ГПК спрямо ответника И. В. Д. е прието за установено, че С. П. Р. е собственик на 1/2 ид.част от апартамент № 2 в [населено място],[жк], [улица], вх. А, ет. втори, като вместо това е постановено отхвърляне на предявения от С. П. Р., заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника й по закон В. М. Ц., установителен иск за собственост по отношение посочената 1/2 ид.част от имота. Решението на първата инстанция е потвърдено в останалите му обжалвани части, с които по предявен от С. П. Р. срещу И. К. К. и И. В. Д. иск е прогласено за нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчно завещание от 01.04.2007 г. с посочен в него завещател М. И. С., както и по предявения от С. П. Р. срещу И. В. Д. положителен установителен иск за собственост на посочения апартамент С. П. Р. (заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника й по закон В. М. Ц.) е призната за собственик на другата 1/2 ид.част от имота и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 82, том І, д.№ 69/2013 г. на нотариус В..
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че неавтентичността на саморъчното завещание от 01.04.2007 г. е доказана категорично, което има за последица нищожност на акта на основание чл. 42, б. „б” ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН. За да отхвърли установителния иск за собствеността върху половината от процесния апартамент, съдът е приел, че съгласно чл. 8 ЗН частите на братята и сестрите са равни. След смъртта й на 31.08.2009 г. наследницата на М. И. С. – Г. М. И. (починала като неомъжена, без деца) – е наследена от сестра и (по право на заместване) син на брат при равни права за двамата. По тази причина е прието, че заместената при условията на чл. 227 ГПК от настоящия касатор С. П. Р. не притежава права за разликата над 1/2 ид.част от имота. Същевременно, представеното по делото удостоверение за наследници сочи, че С. П. Р. е сестра на починалата на 24.02.1980 г. В. П. С. – майка на Г. М. И., която е имала и брат К. П. Й., починал на 17.05.1990 г. и наследен от сина си И. К. П..
Така формираната правораздавателна воля мотивира ВКС да приеме, че поставеният в изложението към касационната жалба въпрос (уточнен от касационната инстанция в съответствие с правомощията й, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) Длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства има изискваното обуславящо значение за изхода на спора с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН и разясненията, дадени с ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр.д.№ 3/94 г. на ВКС, ОСГК, като по отношение на него е налице и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) с оглед произнасянето на въззивния съд в противоречие с цитираното от касатора Р № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.
При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 696 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 969 от 26.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 4349/2016 г. по описа на САС, ГО, ІІ състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
……………………………. 2018 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора В. М. Ц., чрез адвокат А. С. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 696 (шестстотин деветдесет и шест) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: