О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. София, 21.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1998/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Х. от [населено място] и И. П. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 158 от 17.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 307/14г. на Варненския апелативен съд, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 5 от 08.01.2013г. по гр.д.№ 544/12 г. на Шуменския окръжен съд, с което е уважен предявеният от М. Г. Ш. против на Н. И. Х. от [населено място] и И. П. К. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на ? ид.част от дворно място, с идентификатор 83510.666.71 по кадастрална карта на [населено място], цялото с площ от 344 кв.м.; самостоятелен обект /първи жилищен етаж/ с идентификатор 83510.666.71.1.2 по кадастрална карта на [населено място] и самостоятелен обект, представляващ търговски обект /магазин–кафе аперитив/, с търговска площ от 31.10 кв.м. и 17.45 кв.м. складови помещения, находящ се в сграда с идентификатор 83510.666.71.1.1 по кадастрална карта на [населено място];
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че общият наследодател на страните И. Х. Ш. е закупил през 1948г. процесното дворно място, в което през 1958г. е изградил сутеренния и първия етаж на сградата, а през 1976г. е прехвърлил на ответника Н. Ш. ? ид.част от дворното място, както и правото да надстрои втория жилищен етаж. През 1997г. същата е дарила на дъщеря си И. К. /втория ответник/ втория етаж на сградата, ведно с ? ид.част от сутеренния етаж, от тавана и от дворното място. Прекият наследодател на ищцата в първоинстанционното производство – Г. И. Ш. е живял заедно с родителите си на първия етаж от сградата, като след смъртта на майка си на 15.05.1991г. той е останал в имота и е продължил да го обитава до смъртта си на 21.10.2011г. На 27.06.01г. Г. Ш. се е снабдил констативен нот.акт № 50/01г. за собственост на процесните имоти, вкл. търговски обект /кафе-аперитив/, а на 05.09.01г. втората ответница И. К. се е снабдила с такъв акт № 190/01г. за намиращия се в сутеренния етаж на къщата съседен търговски обект.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че със снабдяването си с констативен нотариален акт за собственост на процесните имоти наследодателят на ищцата е манифестирал пред своята сестра намерението си да владее целите имоти за себе си и тъй като владението му е продължило в продължение на повече от 10 години, е придобил наследствените й части по давност, респ. че понастоящем техен изключителен собственик е ищцата.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:1. възможно ли е упражняването на владение върху вещ, която не е възникнала към твърдян период на упражнена фактическа власт върху нея, или ако е възникнала, за която датата на възникването й е неустановена и 2. снабдяването с констативен нотариален акт по чл. 483, ал. 1 ГПК / отм./ процесуално средство ли е, с което се изразява волево изявление на субективния елемент на владението по смисъла на чл. 120 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС. Поддържа се, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а вторият е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно приетото с т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС посоченият от касаторите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. В съответствие с диспозитивното начало в гаражданския процес не може да допуска касационно обжалване по въпрос, различен от поставения, освен ако той има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение и не е задължен да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая по първия поставен от касаторите правен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като макар и по делото да не е бил установен точният момент на преустройството на сутеренния етаж на сградата в два търговски обекта със складови помещения към всеки от тях, съдът е приел, че това е станало преди 2001г., когато страните са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост на тези обекти, в които същите са описани. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
Освен това в изложението по чл.284, ал.1 , т.3 ГПК не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 допълнителни предпоставки, които по отношение на поставения въпрос не са налице.
Позоваването във връзка с втория въпрос на противоречие на въззивното решение с ТР № 1/12г. на ОСГК на ВКС е неоснователно, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с дадените в това тълкувателно решение разрешения, според които всеки съсобственик, вкл. сънаследник може чрез едностранни действия да превърне своето държане на чуждите идеални части във владение. ТР № 4/12г. на ОСГК на ВКС не се отнася до поставения въпрос, тъй като в т. 1 на същото са посочени начините, по които владелецът може да защити правата си при изтекъл срок по чл.79 ЗС, а не действията, с които той може да демонстрира намерението си да държи чуждата вещ или идеална част от нея за себе си. По поставения въпрос въззивното решение е съобразено със съществуващата практика на ВКС.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответницата по касационната жалба за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 158 от 17.10.2014г., постановено по в.гр.д.№ 307/14г. на Варненския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: