2
определение по гр.д.№ 4460 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4460 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ против решение № 1700 от 03.07.2018 г. по гр.д.№ 6337 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми въззивен състав, с което е потвърдено решение № 4911 от 05.07.2017 г. по гр.д.№ 16493 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I-17 състав за отхвърляне на предявения от БТПП срещу „НИИ ГЕОЛОГИЯ И ГЕОФИЗИКА“ и „Ямайка.“ ЕАД иск с правно основание чл.108 ЗС във връзка с чл.79, ал.1 ЗС и чл.85 ЗС за признаване за установено, че БТПП притежава вещно право на ползване, придобито на основание давностно владение, осъществявано в периода от 01.06.1996 г. до 31.01.2007 г., и за осъждане на ответниците да предадат на БТПП следните части в сградата, находяща се в [населено място], [улица], изградена в поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК: мазе с площ от 250 кв.м., първи етаж с площ от 269,81 кв.м. с идентификатор ….. , мецанин с площ от 126,15 кв.м. с идентификатор ….. , втори етаж с площ от 338,59 кв.м. с идентификатор ….. , трети етаж с площ от 300,54 кв.м. с идентификатор ….. , четвърти етаж с площ от 300,54 кв.м. с идентификатор ….. , пети етаж с площ от 300,54 кв.м. с идентификатор ….. и шести етаж с площ от 253,52 кв.м. с идентификатор ….. , заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на решението са посочени чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касатора практика на ВКС /решение № 68 от 28.03.2016 г. по гр.д.№ 5267 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 83 от 23.06.2015 г. по т.д.№ 1940 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр.д.№ 1650 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 4591 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:
1. Съгласно нормата на чл.236, ал.2 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни доводи и възражения на страните и събраните доказателства, относими към предмета на спора, и да формира изводи по тях, които да мотивира ?
2. В хипотезата на промяна в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва ли, за да придобие вещното право на ползване чрез способа по чл.79 ЗС, владелецът да манифестира намерението си за своене по отношение на всеки от приобретателите на имота в давностния срок ?
Освен това, се твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В писмени отговори от 05.11.2018 г. и от 19.11.2018 г. пълномощниците на ответниците „Ямайка“ ЕАД и „НИИ ГЕОЛОГИЯ И ГЕОФИЗИКА“ оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано, а ако евентуално бъде допуснато- въззивното решение да бъде оставено в сила. Пълномощникът на ответника „Ямайка “ ЕАД претендира и за присъждане на направените пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от БТПП срещу „НИИ ГЕОЛОГИЯ И ГЕОФИЗИКА“ и „Ямайка“ ЕАД иск по чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът БТПП не е придобил правото на ползване върху горепосочените части от сградата по давност. Счел е, че ищецът е установил фактическа власт върху процесните части от сградата като държател- на основание предоставено му от Държавата право на стопанисване и управление на сградата. Поради това, за придобиването на тези имоти по давност, необходимо било държането да бъде преобърнато във владение, тоест държателят да демонстрира пред собственика намерението си да упражнява фактическа власт върху имотите само за себе си. Според съда, за първи път БТПП е демонстрирала такава промяна в намерението си спрямо тогавашния собственик на имота- Държавата- на 24.06.2005 г., а спрямо последващите собственици „Булгарконтрола“ ЕАД и „Дарик имоти България“ ЕАД съответно на 25.10.2005 г. и 31.01.2007 г. Поради това съдът е приел, че ищецът не е придобил вещното право на ползване върху процесните имоти на основание давностно владение за посочения от него период от време- от 01.06.1996 г. до 31.01.2007 г.
I. Така постановеното решение не противоречи на посочената практика на ВКС:
1. В решение № 68 от 28.03.2016 г. по гр.д.№ 5267 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. и в решение № 83 от 23.06.2015 г. по т.д.№ 1940 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че въззивният съд има задължение да обсъди всички допустими и относими доказателства; в рамките на оплакванията в жалбата е длъжен да отговори на всички доводи и оплакванията на страните; както и че при проверката по чл.269 ГПК в качеството си на съд по същество следва да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните.
Според задължителната практика на ВКС /т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/, въззивният съд проверява служебно само валидността и допустимостта на решението, а по неговата правилност е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от предвидената в чл.269 ГПК забрана за служебна проверка на правилността на обжалвания акт се допуска, само когато е налице нарушение на императивна материалноправна норма или когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производство по поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Обжалваното решение е постановено в съответствие както с горепосочените решения на тричленни състави на ВКС, така и с посоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. В съответствие с тях въззивният съд е отговорил на всички доводи за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба и е обсъдил всички относими към тези доводи и към правния спор доказателства. Конкретно е обсъден и доводът в жалбата, че представените по делото писмо изх.№ 50-00-0032 от 10.10.1996 г. и заповед № 04-16-0096 от 12.10.1993 г. на Министъра на финансите, преценени в съвкупност, доказвали обективния и субективния елемент на владението на БТПП върху вещното право на ползване по отношение на неговия собственик към онзи момент- Държавата. На стр.5 от въззивното решение е обсъден този довод на въззивника, като е прието, че със заповедта от 12.10.1993 г. е признато не вещното право на ползване, а правото на стопанисване и управление на БТПП върху сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Обсъдено е и писмото от 10.10.1996 г., като е прието, че с него това право на БТПП е признато за срок от 10 години, който срок е изтекъл през 2003 г. , докато имотът все още бил държавна собственост. Според въззивният съд, дори и да се приемело, че от горепосочените доказателства се установява, че на БТПП е било предадено владението на правото на ползване на процесните имоти, периодът от 01.06.1996 г. до 2003 г. не бил достатъчен, за да се придобие вещното право на ползване по давност.
2. В решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр.д.№ 1650 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т.нар.завладяване/, то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, тоест че има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. Тези решения нямат отношение към настоящия казус, при който БГПП не е завладяла процесните имоти, а първоначално е била ползувател на същите на основание предоставеното от Държавата право на стопанисване и управление върху сградата, а след влизане в сила на Закона за държавната собственост и Правилника за приложение на този закон- е била допусната от Държавата да продължи да го ползва за срок до 2003 г. /в този смисъл изявлението на Министъра на финансите в писмо № 50-00-0032 от 10.10.1996 г./. В тази хипотеза, както правилно е приел и съда в решението си, презумпцията на чл.69 ЗС не се прилага, а за трансформиране на установеното от БТПП държане върху имотите във владение е било необходимо БТПП да демонстрира пред собственика на имотите /тогава Държавата/ намерението си да държи тези имоти за себе си.
3. В решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 4591 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че когато владението е установено чрез предаване на владението от собственика на владелеца, презумпцията по чл.69 ЗС действа, тоест приема се, че владелецът владее вещта за себе си. Това решение на ВКС също е неотносимо към конкретното дело, по което не е установено собственикът на имотите до 2005 г.- Държавата- да е предавал на ищеца БТПП владението на правото на ползване върху тези имоти. Напротив, установено е, че Държавата първоначално е предоставила на БТПП правото да стопанисва и управлява сградата, в която се намират процесните имоти, а след влизане в сила на ЗДС и ППЗДС е допуснала БТПП да продължи да я ползва за срок до 2003 г.
4. Поставеният от касатора въпрос /В хипотезата на промяна в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва ли, за да придобие вещното право на ползване чрез способа по чл.79 ЗС, владелецът да манифестира намерението си за своене по отношение на всеки от приобретателите на имота в давностния срок ?/ не е разгледан и разрешен в представените от касатора решения на ВКС. Този въпрос не е и правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обуславящ за правилността на изводите на съда в обжалваното решение. При приетото за установено от съда, че БТПП е била държател на процесните имоти до 24.06.2005 г. /когато за първи път е демонстрирала пред тогавашния собственик Държавата, че започва да ги владее за себе си/ и поради това няма как да е придобила вещното право на ползване върху тези имоти на основание давностно владение, осъществявано в периода от 1996 г. до 2007 г., без значение за разрешаването на спора е дали и кога /в кой точно момент/ БТПП е демонстрирала промяна в намерението си за своене на имотите пред последващите приобретатели на тези имоти- „Булгарконтрола“ ЕАД и „Дарик имоти България“ ЕАД, придобили имотите съответно на 24.06.2005 г. и 25.10.2005 г.
II. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата „Ямайка“ ЕАД направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 25 000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1700 от 03.07.2018 г. по гр.д.№ 6337 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми въззивен състав.
ОСЪЖДА Българската търговско-промишлена палата със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“Искър“ № 9 да заплати на „Ямайка“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр София, бул „Джеймс Баучер“, № 87, ет.2 на основание чл.78 ГПК сумата 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представлява разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.