О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр.София, 23.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №143 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. П. от гр. П., срещу определението от 05.11.2008г. по ч.гр.д. №3099/2008г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила определение от 05.06.2008г. по гр.д. №1341/2008г. на Пловдивски районен съд, с което е допуснато обезпечение на иска с правно основание чл.440 от ГПК чрез спиране на изпълнението.
Ответниците по жалбата „П”Е. и А. П. М. не вземат становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният Пловдивски окръжен съд е оставил в сила определение от 05.06.2008г. по гр.д. №1341/2008г. на Пловдивски районен съд, с което е допуснато обезпечение на иска с правно основание чл.440 от ГПК, предявен от „П”Е. , гр. П. срещу А. П. М. от гр. П. и П. Д. П. от гр. П., чрез спиране на изпълнението по изп.д. №195 на ЧСИ с рег. №821 по отношение на част от движимите вещи, предмет на иска.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по отношение на движимите вещи, предмет на предявения иск от третото за изпълнението лице за установяване, че имуществото, описано в исковата молба, върху което е насочено изпълнението за парично вземане на взискателя П. Д. П., не принадлежи на длъжника А. П. М.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, подлежат на касационно обжалване когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или працесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен е противоречиво от съдилищата; от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Жалбоподателят е релевирал процесуалноправния въпрос: може ли да се допусне безусловно обезпечение на иска, ако писмените доказателства са без достоверна дата. Този правен въпрос е съществен за обезпечителното производство, тъй като /при наличие на първата предпоставка за допускане на обезпечението – наличието на обезпечителна нужда/ от разрешаването му зависи дали обезпечението ще бъде допуснато безусловно или при условие, че бъде представена парична гаранция. В разглеждания случай обаче от съдържанието на доказателствата, представени с исковата молба, не е видно, че жалбоподателят е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, а други доказателства на този етап на развитие на производството не са ангажирани, включително от жалбоподателя. Жалбоподателят счита, че е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, с оглед на това, че не е от лицата, подписали документите, представени с исковата молба за установяване, че ищецът е придобил собствеността върху вещите, върху които е насочено принудителното изпълнение. Такова широко тълкуване на понятието трети лица в чл.181, ал.1 от ГПК не съответства на разума на закона – да се уреди редът между документите за правата на две лица, когато тези права произхождат от един и същ праводател и се изключват взаимно. В правната теория и съдебната практиката непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК датата на частния документ не може да се противопостави на едно лице в случай, че не е достоверна, ако: това лице черпи права от лицето, което е подписало документа, и правата, които то черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че основанието за допускането на касационното обжалване на потвърдителното определение за прекратяване на производството по предявения от него иск е чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Основанието за допускане на касационното обжалване, на което се позовава жалбоподателя – по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е посочено бланкетно. Възпроизведен е текста на закона, без конкретно да бъде обосновано значението на правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с акта, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на частната касационна жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно приложението на чл.181, ал.1 от ГПК /чл.145, ал.1 от ГПК отм./, включително относно смисъла на употребения термин трети лица, срещу които е необходима достоверна дата.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 05.11.2008г. по ч.гр.д. №3099/2008г. на Пловдивски окръжен съд, по частна касационна жалба на
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: