О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
[населено място], 24.03.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №746/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] София срещу решение на САС от 12.04.2010г. по гр.д. 2448/2002г., с което касаторът и З. [фирма] са осъдени да заплатят на И. И. М. от[населено място] сумата от 27 463 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващо продажната цена на сделката, материализирана с нот.акт № 129/22.12.1998г. том.І нот.дело № 159/98г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2001г. до окончателното й заплащане, обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на 500 лв. за времето от 22.12.1998г. до 20.07.2001г. и разноски 2264.80 лв. В останалата част решението на СГС, с което е отхвърлен искът за разликата до 27 963 лв. е оставено в сила с въззивното решение. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при несъобразяване на доказателствата по делото, както и че при наличието на осъдително решение срещу деликвент или изпълнителен титул срещу деликвент, искът предявен срещу застрахователя се явява неоснователен, поради което спорът по делото попада в хипотезата, решена с решение по т.д.№82 от 7.07.2009г. по гр.дело №28/2009 на ВКС, ТК І т.о. При излагане на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа следното: “намираме, че САС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото, свързан с проблема за обезвредата. Считаме също така, че въззивният съд е постановил едно неправилно решение, поради нарушение на материалния закон, като не е отчел и ценил всички доказателства, приложени по делото и уговорени в застрахователния договор. Считаме, че настоящия спор е решен в противоречие с практиката на ВКС решение №82 от 7.07.2009г. по гр.дело №28/2009 на ВКС, ТК І т.о.,……… като с оглед на въведения задължителен характер на някои видове професионална отговорност, прилагането на съдебната практика по такива спорове би била от съществено значение за развитие на правото”.
Ответниците И. М. и [фирма] не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Ищцата М. е предявила иск за солидарното осъждане на З. “Б.” и [фирма], чиито правоприемник касатора, затова, че пред тях е била застрахована отговорността на нотариус И. Г. на основание чл.73, ал.1 от Закона за нотариусите по застрахователни полици №285 от 1998г. при първия застраховател и №001047/20.07.2000г. на втория застраховател с ретроактивно действие от 14.09.1998г., за това, че пред нотариуса е изповядана сделка за закупуване на гарсониера №8 на 22.12.1998г. с продавач [фирма], от лице, което не е собственик на апартамента за сумата от 27 463 0000 неденоминирани лв. За да уважи предявения иск срещу застрахователите, САС е взел предвид влязлото в сила решение по гр.дело № 2526/2005г. на САС, с което нотариус И. Г. е осъдена да заплати на М. сумата от 27 463 лв., представляваща обезщетение по чл.73 ЗННД във връзка с чл.45 ЗЗД за претърпени имуществени вреди, равняващи се на продажната цена по сделка по нот.акт № 129 нот.дело № 159/98г., обвързващата сила на мотивите на решението спрямо ответниците, които са участвували в делото като трети лица помагачи, както и Общите условия на застраховката “Професионална отговорност” на застрахователите, в които като застрахователно събитие е посочено – предявяване на претенция или на иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи покрит риск.
Преди всичко, касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Общото твърдение, че “с оглед на въведения задължителен характер на някои видове професионална отговорност, прилагането на съдебната практика по такива спорове би била от съществено значение за развитие на правото” не съставлява излагане на конкретен въпрос от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства, каквито доводи са наведени в изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Законът разграничава двата вида основания по чл.280, ал.1 и по чл.281 ГПК както и последователността за произнасянето по тях.
Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Цитираното решение на ВКС, ТК е постановено при друга правна хипотеза, а именно за правният интерес на увредения да предяви пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за причинени вреди, след като правото да се иска обезщетение за същите вреди вече е упражнено срещу деликвента, докато по конкретният казус отговорността на застрахователя изрично е поставена в зависимост от уважаването на иска на увреденото лице по чл.45 ЗЗД срещу нотариуса, като застраховано лице.
Изложеното дава основание да се обобщи, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за достъп до касация, поради което въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед на изложеното, ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №316 от 12.04.2010г., постановено по в.гр.дело №2448/2002г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: