4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр.София,
25.04.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1533 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е Определение № 54 от 23.01.2019 г., постановено по гр.д. № 13/2019 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено Определение № 2257 от 10.09.2018 г., постановено по гр.д. № 1843/2018 г. на Районен съд – Шумен.
Частният жалбоподател – Ч. А. Г. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], чрез процесуалния си представител адв. И. Г. Т. от АК – поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси.
Ответникът по жалбата М. Х. чрез пълномощникът си адв. Б. В. Д. от АК – П. изразява становище, че частната касационна жалба не следва да бъде допусната за разглеждане по същество, поради липсата на изискуемите процесуални предпоставки по чл. 280 ал. 1 ГПК, частната касационна жалба била неоснователна, а постановеното определение е правилно и законосъобразно и правилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да постанови обжалваното определение, въззивния съд е съобразил, че ос основание чл.8 от Х. конвенция, е била подадена молба за връщане на децата П. А. Х. и Г. А. Х. чрез Министерство на правосъдието и сигурността в Н. до Министерството на правосъдието на Република България/ която се явява централен орган по смисъла на чл.6 от конвенцията/.
Съобразно разпоредбите на чл.10 и чл.7 б. „f“, молбата е изпратена за разглеждане от Софийски градски съд, който е компетентния съд да разгледа молбата по чл.22а и следващите от Закона за закрила на детето.
Въззивният съд , за да постанови своето решение, се е позовал на разпоредбата на чл.16 от Х. конвенция, според която след получаване на съобщение по за незаконно прехвърляне или задържане на дете по смисъла на чл.3 от конвенцията, съдебните и/или административните органи на договарящата държава, в която детето е било прехърлено или задържано, не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права, освен ако се установи, че детето не следва да бъде върнато по силата на Х. конвенция, или че не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението.
В случая по делото е било установено, че Районен съд – Шумен е уведомен от Министерството на правосъдието, в качеството му на Централен орган по смисъла на чл.6 от конвенцията, за обстоятелството, че е било инициирано производство по чл.3 от конвенцията за връщане на децата в Н., с твърдение, че е обичайното им пребиваване и те са незаконно доведени и държани на територията на Република България.
Въззивния съд приема, че в действителност към момента на постановяване на първоинстанционното определение за спиране не е било образувано производство пред СГС, но в разпоредбата на чл.16 от Х. конвенция задължава съдебните респективно административните органи да не разглеждат по същество правото на упражняване на родителски права, а изпратеното до съда писмо от Централния орган на Република България по чл.6 от Х. конвенция, същото имало характер на съобщение по чл.16, доколкото за неговото съдържание не били предвидени допълнителни изисквания, доколкото от нормата на чл.229 ал.1 т.4 следва, че единственото условие за спиране на производството е наличието на връзка на преюдициалност между две висящи дела. Във всички случаи на спиране подлежи обусловеното дело, независимо дали е заведено по-късно от обуславящото.
В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК на жалбоподателя Ч. Г., чрез процесуалния си представител се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуално правен въпрос от значение за спора, който бил решен в противоречие със практиката на ВКС, основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
1/ „Допустимо ли е производството по чл.323 ГПК/което е отделно производство от претенцията по чл.127 от СК/ да бъде спряно въз основа само и единствено на уведомително писмо от орган, който не попада в кръга на правно легитимните субекти съгласно чл. 29, вр. с чл.323 ГПК?“
В изложението се поддържа и че е налице основание ВКС да се произнесе с тълкувателно решение, по следните въпроси:
1/ „Допустимо и относимо ли е спиране на производството по чл. 127 СК по Х. конвенция и чл. 323 ГПК?“
2/ „Министерството на правосъдието правно легитимирано ли е самостоятелно да завежда производства и да е трета страна по дела по СК, въпреки че не е от лицата, посочени в чл.29 ГПК?
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по отношение на формулирания в процесуално правен въпрос за това „Допустимо ли е производството по чл.323 ГПК/което е отделно производство от претенцията по чл.127 от СК/ да бъде спряно въз основа само и единствено на уведомително писмо от орган, който не попада в кръга на правно легитимните субекти съгласно чл. 29 , вр. с чл.323 ГПК?“. Според задължителните указания в т.2 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълкувателно дело №1/2009г. основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване ще е налице, когато с обжалваното въззивно решение, респективно определение, е било дадено разрешение на поставения в изложението въпрос в противоречие с практиката на ВКС. В случая жалбоподателят не е посочил задължителна практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения или постановления, както и друга практика на ВКС, на която да противоречи даденото разрешение в обжалваното определение за необходимостта от спиране на производството по иска по чл.127 СК до приключване на производството по Х. конвенция. Не посочва и на кои актове на КС на РБ и на Съда на ЕС противоречи обжалваното определение.
Приложеното към изложението решение от 26.12018г. по гр.д.№1484/2018г. на Районен съд – Горна Оряховица не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не попада в категорията на съдебните актове визирани в разпоредбата на чл. 280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По отношение на искането на жалбоподателя за постановяване на тълкувателно решение от ВКС по въпросите : „ Допустимо ли е спиране на производството по чл. 127 СК по Х. конвенция и чл. 323 ГПК?” и „Министерството на правосъдието правно легитимирано ли е самостоятелно да завежда производства и да е трета страна по дела по СК, въпреки че не е от лицата, посочени в чл.29 ГПК?, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за образуване на тълкувателно дело нито по силата на разпоредбата на чл.292 ГПК, нито тези на чл.124, ал.1, т.1 ЗСВ, тъй като не е налице противоречива или неправилна практика по тълкуването на цитираните разпоредби. Целта на Х. конвенция е да осигури незабавно връщане на децата, които са прехвърлени или задържани незаконно, и да гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняването на родителските права, респ. и правото на лични отношения между родителите и децата и по този ред не могат да бъдат решавани въпросите за родителската отговорност, относно които съществуват други разпоредби и които се разрешават по друг ред, предвидени както в националните законодателства, така и в законодателството на страните – членки на Европейския съюз –Регламент 2201/2003г. В случай на незаконно прехвърляне или задържане на дете в чл.6 и сл. от Конвенцията е предвидена специална процедура за съдействие на лицето, което се позовава на незаконно прехвърляне и задържане, с цел да се осигури връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване и Министерство на правосъдието на РБългария, в качеството му на централен орган по смисъла на тази разпоредба, е натоварено от Конвенцията да изпълнява предвидените в конвенцията задължения, включително и да започва или да улесни започването на съдебно или административно производство с цел да се осъществи връщането на детето и при възможност – да организира или да осигури ефективното упражняване на правото на лични отношения/чл.7/, като решението по това дело има значение за правилното решаване на спор по чл.127 СК.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.01.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 13/2019 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: