О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. София, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 3612/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Й. Г., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. Д., срещу определение № 548/02.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 426/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Касаторът твърди, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и прави искане за обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба от друг съдебен състав.
Към частната касационна жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се поддържат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по следния въпрос: „Допустим ли е иск с правно основание чл. 108 ЗС против незаконосъобразно проведена публична продан и/или издадено постановление за възлагане, представляващо официален документ с невярно съдържание (поради отразяване в същото постановление на имота като нива, вместо какъвто е в действителност – трайни насаждения /овощна градина), когато ищецът освен длъжник, е и ипотекарен длъжник за процесния имот, т.е. има качеството освен на длъжник, и на трето лице – собственик на имота – предмет на публичната продан? Твърди се противоречие на обжалваното определение с определение № 28/23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 497/2011 г. на Върховния касационен съд, което обосновавало очевидна неправилност, както и вероятна недопустимост на прекратителното определение на въззивната инстанция поради неизследване в пълнота на фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба и предпоставящи допустимостта на иска.
Ответникът по частната жалба не взема становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 778/ 07.05.2019 г. по гр. д. № 946/2015 г. на Районен съд – Хасково, с което е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на процесуална възможност за длъжника по изпълнението чрез самостоятелен иск да оспорва действителността на извършената публична продан и издаденото постановление за възлагане с доводи, приложими към разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК. Предвиденият в цитираната разпоредба процесуален ред изчерпва възможностите за защита на посочените в нея лица, в това число и длъжника, срещу незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител при извършване на публична продан и завършващия акт – постановлението за възлагане. Допълнително са изведени аргументи и от служебно известния на съда факт за наличие на две влезли в сила съдебни решения /решение № 22/22.12.2017 г. по в.гр.д. № 815/2017 г. и решение № 3/08.01.2018 г. по в.гр.д. № 814/2017 г. на Окръжен съд – Хасково/, разрешаващи въпроси относно действителността на постановлението за възлагане от 08.11.2017 г., по изпълнително дело № 526/2015 г. по описа на ЧСИ С. П., и извършените в рамките на това изпълнително дело изпълнителни действия на съдебния изпълнител, които биха могли да обосноват недействителност на извършената публична продан. Същите не са констатирали наличие на пороци на публичната продан и постановлението за възлагане. Същевременно предвидената в чл. 496, ал. 3 ГПК възможност за искова защита срещу недействителна публична продан е допустима единствено при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на продажната цена. В исковата молба липсват твърдения за наличие на посочените нарушения, поради което се изключва и този ред за защита.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби.
Поставеният въпрос относно допустимостта на иск с правно основание чл. 108 ЗС против незаконосъобразно проведена публична продан и/или издадено постановление за възлагане, представляващо официален документ с невярно съдържание (поради отразяване в същото постановление на имота като нива, вместо трайни насаждения/овощна градина, когато ищецът освен длъжник, е и ипотекарен длъжник за процесния имот, т.е. има качеството освен на длъжник, и на трето лице – собственик на имота – предмет на публичната продан, не е правнорелевантен. Същият не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция, поради което не би могъл да обоснове наличие на общата предпоставка за достъп до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че тезата на касатора, че искът е допустим, тъй като ищецът е лице, което се явява едновременно длъжник и ипотекарен длъжник за процесния имот и има „качеството освен на длъжник, и на трето лице – собственик на имота – предмет на публичната продан“, не намира правна опора. Обстоятелството, че жалбоподателят, в качеството си на собственик на процесния имот, е ипотекирал същия като обезпечение по сключен от него договор за банков кредит, не променя качеството му на длъжник по образуваното изпълнително дело, още по-малко му придава допълнително и самостоятелно качество на „трето лице – собственик на имота – предмет на публична продан“. Видно от данните по делото, жалбоподателят е длъжник – отговаря солидарно за парично задължение към банката – кредитор. Ето защо и така поставеният въпрос е неотносим. Следва да се имат предвид и постановките на ТР № 4/2017г, ОСГТК,ВКС, съгласно които трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по смисъла на чл.440 ГПК, е всяко лице, което не е страна в производството по принудителното изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което изпълнителният лист не разпростира своите субективни предели. В материалното отношение с кредитора, този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чуждия /а не на своя/ дълг, не е длъжник, а е трето лице, но в изпълнителния процес търпи принуда и е страна, когато изпълнението се насочва върху неговата вещ.
Доводите на жалбоподателя относно правната квалификация на предявения иск, не могат да послужат като правен въпрос за допускане касационно обжалване на определението. За да приеме, че е недопустим предявеният иск по чл.108 ЗС, въззивният съд не е приел, че принципно е невъзможно в рамките на производството по чл. 108 ЗС да се установява принадлежност на правото на собственост посредством релевиране на възражения за недействителност на проведената публична продан и/или издадено постановление за възлагане, а че така въведените от длъжника по изпълнението в исковата молба по чл.108 ЗС доводи за недействителност на приключилата публична продан са извън предвидените в чл.496 ГПК хипотези. Съдът е съобразил установената практика на ВКС като е квалифицирал иска, изхождайки от фактите и обстоятелствата, посочени в обстоятелствената част на исковата молба. Не е налице и сочената хипотеза на чл.280,ал.2 ГПК. Не се констатира значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на формалната логика, поради което касационно обжалване не може да се допусне поради очевидна неправилност на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 548/02.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 426/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: