3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№205
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София,29.11.2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 20.11.2017 две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 4460 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6929 от 18.08.2017г. /п. кл. от 16.08.2017 г./ на М. Т. Д., чрез пълномощника й адвокат Г. А., против определение № 536 от 20.07.2017г., постановено по в.ч.гр.д. № 211/2017 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено определение от 21.11.2016 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр. д. № 345/2015 г., в частта за оставяне без уважение искането на М. Д. за изменение на решение № 270/01.06.2016 г. по същото дело в частта за разноските.
В частната касационна жалба са правят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал,че с решение №270/01.06.2016г. по гр.д.№345/2015г. по описа на Районен съд,гр.Д. е уважен предявеният отрицателен установителен иск и са осъдени ответниците,включително М. Д.,настоящ касатор,да заплатят на ищците направените разноски в производството по делото,като с молба вх.№7172/15.06.2016г. М. Д. е направила искане за изменение на решението в частта му за разноските,с което да бъде освободена от заплащането им и с постановено определение по горепосоченото дело първоинстанционния съд е оставил искането й без уважение,тъй като макар да е признала предявения иск,с поведението си е дала повод за завеждане на същия.Съдът е посочил,че предвидените в член 78,ал.2 ГПК предпоставки за недължимост на разноски от ответника са ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска,като тези две основания следва да са налице.Съдът е приел,че в настоящия случай,преди завеждане на делото,в полза на ответниците е постановено влязло в сила решение за възстановяване правото на собственост върху имотите,претендирани от ищците,т.е. налице е бил спор за материално право,което обстоятелство предопределило правния интерес на ищците от завеждане на делото.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че безспорно не е налице първата от визираните в член 78,ал.2 ГПК предпоставки,а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,признанието на иска не е достатъчно,за да освободи ответника от отговорността за разноски.
В изложението по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към частната касационна жалба касаторът твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК,като съдът се е произнесъл по следния правен въпрос/цитирам/:
„Налице ли са предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, предл. първо от ГПК за недължимост на разноски от ответника, когато причина за завеждане на иска е грешка на административни или съдебни органи, а не поведението на ответника по делото, и в случай, че ответникът бъде осъден за разноски за поправени по съдебен път грешки на администрацията, не се ли нарушава принципа на справедливостта, основен в Конституцията на РБ и в цялото ни законодателство?“
Преди всичко,съгласно приетото с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалвания съдебен акт,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно определение,така формулираният от касатора правен въпрос е неотносим,защото се отнася до съвсем различна хипотеза,каквато не е налице в случая,нито е била предмет на анализ и обсъждане от съда с постановеното определение,предмет на настоящата частна касационна жалба.
Непосочването на правния въпрос,по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 536 от 20.07.2017г., постановено по в.ч.гр.д. № 211/2017 г. на Окръжен съд – гр.Кюстендил, с което е потвърдено определение от 21.11.2016 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр. д. № 345/2015 г., в частта, с която се оставя без уважение искането на М. Д. за изменение на решение № 270/01.06.2016 г. по гр. д. № 345/2015 г. на Районен съд – Дупница, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: