О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 30.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 1034 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] /с предишно фирмено наименование [фирма], съответно [фирма]/ срещу Определение № 467 от 07.01.2017г. по в.ч.д. № 5603/2917г. на САС, ТО, 9 състав, с което след отмяна на Определението от 07.07.2017г. по гр.д.№ 15648/2015г. на СГС за оставяне без уважение искането на ищцата А. В. Т. за изменение на поставеното по делото решение в частта за разноските, е изменено в тази част Решение № 3524 от 22.05.1017г. по гр.д.№ 15648/2015г. на СГС и дружеството е осъдено да заплати на ищцата на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 4 100лв. разноски по делото.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението. Посочва се, че въззивният акт е неправилен, тъй като дружеството е признало иска и твърдението в исковата молба, че [фирма] като взискател по изпълнителното дело не е поискало извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа се, че законосъобразно първоинстанционният съд при постановяване на решението при признание на иска е осъдил ищцата да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК и че неправилно САС е счел, че не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК. Навежда се довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Длъжен ли е взискателят да поиска изрично прекратяване на изпълнителното производство, когато не са извършени изпълнителни действия в продължение на две години и това поддържа ли висящността на изпълнителния процес. Поддържа се допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК поради противоречие на обжалвания акт с т.10 на ТР от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС;
2/Нужен ли е изричен акт на съдията изпълнител, за да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК или прекратяването настъпва ex lege при аналогичната допълнителна предпоставка;
3/Като въпрос „от значение за точното прилагане на закона” е поставен какво следва да се разбира под повод за завеждане на делото по смисъла на чл.78,ал.2 ГПК и към кой момент следва да се изследва дали има повод.
Поддържа се и довод за очевидна неправилност на обжалваното определение – основанието по чл.280,ал.2 ГПК.
В писмен отговор А. Т. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Възивната инстанция е констатирала, че с решението по гр.д.№ 15648/15г. СГС е уважил предявения от ищцата иск и е признал за установено, че тя не дължи на ответника сумата от 60 000 лв. по запис на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №27/2008г. и е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение като е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл.78,ал.2 ГПК.
Съставът на САС е мотивирал, че от значение за определяне отговорността за разноски е видът на търсената защита и възможностите за защита на страните; че към момента на предявяване на иска – декември 2015г., нормата на чл. 435 ГПК не съдържа разпоредба за възможността длъжникът да въздейства върху изпълнителния процес и да иска прекратяване на производството по давност, позовавайки се на погасяване на вземането по давност; че нормите на чл. 433, т. 8 и чл. 433 т. 7 ГПК предвиждат прекратяване на производството по изпълнителното дело при посочените предпоставки. С оглед конкретните факти за последното предприето изпълнително действие от 09.06.2016г. и предходни такива от 2012г., е посочено, че ищцата би могла в периода от 2012 до 2016г. да иска прекратяване на изпълнителното производство, но по това искане не би могла да получи защита пред съда, а съдия-изпълнителят, въпреки неизвършване на процесуални действия, не е прекратил производството. Обсъдено е, че ищцата е избрала исковия път на защита чрез позоваване на погасителна давност и предявяване на иск с правно основание чл. 439 ГПК. С оглед вида на предприетата защита и характера на предявения иск, е прието, че няма основание за извод ответникът да не е станал повод за предявяване на иска. Мотивирано е, че той не е поискал прекратяване на производството по изпълнителното дело, въпреки неизвършването на изпълнителни действия в продължение на две години и така поддържаната висящност на изпълнителния процес е предопределила необходимостта от защита на длъжника по исков ред чрез предявяване на иск /позоваването на изтекла погасителна давност може да стане само чрез иск или чрез възражение/. По отношение на приложението на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е обсъдено, че длъжникът не би могъл да осъществи защита пред съд, тъй като към момента, към който е предявил иска, няма право на жалба срещу отказа да се прекрати производството по делото от съдия-изпълнителя. Съставът на САС е извел, че няма пречка ищецът да защити правата си чрез установителен иск на основание чл. 439 ГПК, позовавайки се на нов факт – изтекла в негова полза погасителна давност и при така предявения иск и поради пасивно поведение на ответника в качеството му на взискател в изпълнителния процес, не може да се приеме, че не е станал повод за завеждане на иска, а само признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК. Обоснован е крайният извод, че ответникът е станал повод за предявяване на разгледания иск и дължи заплащане на разноските, на основание чл. 78, ал.1 ГПК; че ищецът не отговаря за разноските в процеса съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
В обжалваното определение не е прието, че взискателят е задължен да поиска прекратяване на изпълнителното дело при неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години нито, че е нужен изричен акт на съдията изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Съставът на САС е мотивирал, че длъжникът има право да оспорва изпълнението по реда на чл.439 ГПК, позовавайки се на нов факт – изтекла погасителна давност. Поради това неоснователно е искането за допускане на обжалването по първите два въпроса – те не съответстват на изложените от състава на въззивната инстанция правни аргументи, респ. отсъства дадено от въззивната инстанция разрешение в противоречие с т.10 на Тълкувателното решение от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на третия въпрос отсъства надлежно въведена допълнителна предпоставка, тъй като основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК от една страна, не се изчерпва с довода, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, а от друга – общото основание от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, следва да бъде надлежно обосновано, каквато аргументация отсъства.
Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е очевидна при техния прочит, а не да предпоставя проверка и анализ на доказателствата и преценка, дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Поради това неоснователно е искането за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 467 от 07.01.2017г. по в.ч.д. № 5603/2917г. на САС, ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: