3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
С., 06.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 440 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Т. Х. срещу Решение № 30 от 06.03.2012 год. по гр.д.№ 26/2012 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено Решение от 31.10.2011 год. по гр.д.№ 1269/2011 год. на Великотърновския районен съд. С това решение е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на В. Н. К. срещу В. Х. за установяване по реда на чл.422 ГПК на съществуване на задължение в размер на 20000 лв., за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Конкретен правен въпрос не е формулиран. Общата теза, която се подържа в изложението е, че задължителната и константната практика сочат, че когато менителничният ефект има обезпечителна функция, трябва да бъде изследвано и каузалното правоотношение. Приложени са, Решение № 412 по гр.д.№ 967/2003 год. на Горнооряховския районен съд; Решение № 1221/2000 год. по гр.д.№ 1305/2000 год. на V г.о. на ВКС и Решение № 166/2005 год. по гр.д.№ 108/2005 год. на Великотърновския окръжен съд.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация В. К., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Становището на настоящия съдебен състав, че не налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на задължение в размер на 20000 лв. за което В. Т. Х. е издал запис на заповед. С отговора по чл.131 ГПК, В. Т. Х. е подържал тезата, че записът на заповед като материализиращ абстрактна сделка е нищожен, поради това, че не е подписан от него – посоченият издател. Въвел е и твърдение за наличието на кауза – издаден е като обезпечение на изпълнението на договор за заем до сключването на който, обаче, не се е стигнало. Въз основа на заключението на графологичната експертиза е била установена автентичността на документа. Доказателства за сключването на договор за заем и евентуалното му изпълнение/неизпълнение или наличието на преддоговорни отношения по сключването на такъв договор не са били ангажирани.
Съдилищата са приели, че наличието на каузално правоотношение е недоказано, менителничният ефект – редовен от външна страна и задължението на В. Т. Х. по записа на заповед е установено.
Преди всичко, правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Съдебната практика, на която касаторът се позовава, е постановена при действието на ГПК (отм.) и няма отношение към заповедното производство.
Нещо повече. С Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о., Върховният касационен съд се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. Задължителната съдебна практика е категорична, че доказателствената тежест за установяване наличието на кауза е на страната, която черпи права от това. В случай, че наличието на каузално правоотношение е безспорно, в тежест на всяка от страните е да установи фактите по изпълнението или неизпълнението му, съобразно подържаната от нея теза по делото.
Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, по този въпрос, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
С представянето на отговора по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация не е поискал разноски, доказателства за сторени такива не са представени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 30 от 06.03.2012 год. по гр.д.№ 26/2012 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.