5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 08.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………….. и с участието на прокурора ………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1926 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 23619 от 23.ІІ.2015 г. на В. В. С. от София, подадена против въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 12.І.2015 г. по гр. дело № 16406/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение от 10.ІХ.2014 г. на СРС, ГО, 119-и с-в, по гр. д. № 48344/2012 г.: за отхвърляне на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от настоящата касаторка положителен установителен иск срещу ответника П. Г. Г. от София, чиито предмет е било съществуването на нейно вземане в размер на левовата равностойност на 5 000 евро /пет хиляди евро/, произтичащо от издаден от ответника на 27.Х.2010 г. запис на заповед.
Оплакванията на касаторката са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъде уважена исковата й претенция срещу ответника Г., предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (ТР 4/2013 г. на ОСГТК) по следните два процесуалноправни въпроса: 1./ Дали при предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск е в тежест на ищеца да доказва съществуването на каузално правоотношение, когато ответникът твърди наличие на такова, но без да го конкретизира, а ищецът оспорва и съществуването му, и връзката му с издадения запис на заповед?; 2./ „При твърдение за каузално правоотношение, представляващо обещание за заем /чл. 241 ЗЗД/ за сума над 5 000 лв., допустими ли са свидетелски показания за установяване недаването на обещаната сума?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация П. Г. Г. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на самата касационна жалба – предвид цената на иска, по който е било постановено атакуваното въззивно решение, явяваща се под законоустановения минимум от 10 000 лв. за търговско дело, така и по допустимостта на касационния контрол, а също и по основателността на оплакванията за неправилност на решението на СГС, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, настоящата касационна жалба на В. В. С. от София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Атакуваното от С. въззивно решение е било постановено от СГС по неин положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК и чл. 535 ТЗ, чиито предмет е било съществуването на вземане към П. Г. Г. от София, произтичащо от издаден от последния запис на заповед от датата 27.Х.2010 г. за сума в размер на левовата равностойност на 5 000 евро /пет хиляди евро/. Постановеното по него от СГС въззивно решение датира от 12.І.2015 г., а по силата на действащата още от 21.ХІІ.2010 г. настояща редакция на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно чл. 286, ал. 2-във вр. чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ записът на заповед представлява абсолютна търговска сделка, а търговско е всяко дело, заведено по иск, чиито предмет е право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. и нейното неизпълнение. Тези обстоятелства в конкретния случай е следвало до бъдат надлежно съобразени от въззивната инстанция в хода на проверката по чл. 285 ГПК за редовност на касационната жалба, щом като е било налице основанието по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК за връщането на последната с разпореждане. Затова е ирелевантно погрешното посочване на СГС във финалната част от диспозитива на атакуваното въззивно решение, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 23619 от 23.ІІ.2015 г. на В. В. С. от София, подадена против въззивното решение /без номер/ на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 12.І.2015 г., постановено по гр. дело № 16406/2013 г. И ПРЕКРАТЯВА настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2