О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София,15.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1786 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 161 от 29.06.2009 година по гр.д. № 297/2009 година на Пернишки окръжен съд е потвърдено решение № 712 от 09.12.2008 г. по гр. д. № 2992/2007 година на Пернишки районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от М. М. С. от гр. П. против А. “С”, гр. П. за сумата 8336 лева съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и сумата 782,98 лева – имуществени вреди, претърпени от трудова злополука. В решението е прието за установено, че на 20.11.2006 година, ищецът М. М. С. е претърпял злополука по време на изпълнение на трудовите му задължения като пещар-зидар при А. “С”, гр. П. по време на вдигане на кофа, пълна м метал, работникът е бил ударен от петстотин килограмова опорна греда, която е притиснала крака му към металната конструкция, на която се е намирала кофата с метал. В резултат на злополуката, работникът е получил счупване на дясна подбедрица; проведено е било оперативно лечение, при което е бил поставен външен фиксатор, свален след повече от три месеца; бил е отново опериран – направена некректомия и свободна кожна трансплантация с кожа от същото бедро с площ от 90 кв.см., след което поставена гипсова имобилизация за 40 дни. Лечението е продължило около година. Вследствие на злополуката обема на движение на дясната глезенна става е ограничен, останала е накуцваща походка и болки в областта на фрактурата, засилващи се при натоварване, чието отшумяване в бъдеще не се очаква. При така установените факти, съдът е приел, че претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди е основателна до размер на 10000 лева, от които, след приспадане на полученото от работника застрахователно обезщетение от З. “У”, е присъдил на основание чл. 200 КТ сумата 8336 лева. Присъдил е и имуществени вреди в размер на 782,98 лева, изразяващи се в пропуснатите ползи от разликата между полученото от работника обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което пострадалия работник би реализирал като здрав. Въведеното от работодателя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е прието за неоснователно, тъй като не е доказана проявена груба небрежност от страна на пострадалия.
Касационна жалба против решението на Пернишки окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от А. “С”, гр. П.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение от 20.12.2007 г. по гр.д. № 1126/2007 г. на Софийски апелативен съд и решение от 06.12.2007 г. по гр.д. № 238/2007 г. на Софийски апелативен съд; по въпросът за намаляване отговорността на работодателя, когато пострадалия е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, проявявайки груба небрежност, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката, формирана с решение № 792 от 06.12.1988 г. по гр.д. № 674/1988 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1* от 07.07.2004 г. по гр.д. № 2370/2002 г.; решение от 25.04.2006 г. по гр.д. № 2615/2003 г. ; решение от 19.10.2005 г. по гр.д. № 1202/2003 г.; решение № 48 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 3251/2008 г.; решение № 1* от 14.12.2005 г. по гр.д. № 1404/2003 г. и решение от 29.06.2006 г. по гр.д. № 157/2004 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Поддържа се, че посочените въпроси по приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 201, ал.2 КТ са от значение за развитието на правото, от каквото значение се явява и въпросът следва ли при определяне на обезщетението за имуществени вреди в пропуснатите ползи да се включват и възнаграждения, които не са уговорени с трудовия договор, а са получени като бонуси към индивидуалното трудово възнаграждение. Изложени са и оплаквания срещу въззивното решение в частта му, с която са определени съдебните разноски.
Ответникът по касационната жалба М. М. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 297/2009 година на Пернишки окръжен съд.
По обуславящия изхода на делото въпрос за намаляване на обезщетението, дължимо от работодателя при съпричиняване на трудовата злополука от пострадалия работник, решението на въззивния съд е постановено в съответствие с установената практика по приложението на чл. 201, ал.2 КТ, израз на която са приложените към касационната жалба решения на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. В съответствие с установената практика, съгласно която не всяко нарушение правилата за безопасност на труда съставлява груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ; че работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, въззивният съд е приел, че по делото не е установено поведение на работника, изразяващо се в неполагане на грижа към обезопасяване на извършваната манипулация, при която е настъпила трудовата злополука; че не е установено дали опорната греда, причинила счупване на крака на работника при падането и, е била поставена в неустойчиво положение; че точният механизъм на трудовата злополука не е установен по безсъмнен начин, поради което възражението за намаляване отговорността на работодателя е неоснователно.
Не е налице противоречие между обжалвания съдебен акт и приложените решения на Софийски апелативен съд и по въпроса за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди. В съответствие с трайно установената практика, съгласно която при определяне на обезщетението съдът изхожда от конкретните установени по делото факти, въззивния съд е съобразил характера на причиненото увреждане (счупване на дясна подбедрица на крака); сложността и продължителността на проведеното лечение (многократни оперативни интервенции, поставен външен фиксатор, направена некректомия и свободна кожна трансплантация с кожа от същото бедро с площ от 90 кв.см., поставена гипсова имобилизация за 40 дни); остатъчни прояви на травмата и прогноза за проявлението им занапред (ограничен обем на движение на дясната глезенна става, накуцваща походка, болки в областта на фрактурата, засилващи се при натоварване, без да се очаква отшумяването им в бъдеще), определяйки обезщетение за претърпените болки и страдания по справедливост, в съответствие с чл. 52 ЗЗД.
Повдигнатите в изложението въпроси по приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 201, ал.2 КТ не са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, предвид формираната трайна практика на съдилищата, основания за промяна на която не са налице. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за начина на определяне на обезщетението за имуществени вреди, в което се включват всички претърпени вреди и пропуснати от работника ползи, явяващи се резултат от трудовата злополука. В обезщетението за пропуснати ползи се включва и разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което пострадалия работник би реализирал като здрав, като последното се определя на база получаваното в същия период трудово възнаграждение за същата работа, без възнагражденията, определяни като индивидуални награди за положен труд, каквито не са присъдени по делото.
Оплакванията срещу решението в частта му за съдебните разноски не следва да бъдат разглеждани. Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК, искането за допълване или изменение на решението в частта му за разноските се разглежда от постановилия го съд, а определението му се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Жалбата, в частта и за разноските следва да се счита като молба по чл. 248, ал.1 ГПК, компетентен да се произнесе по която е Пернишки окръжен съд.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 29.06.2009 година по гр.д. № 297/2009 година на Пернишки окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пернишки окръжен съд за произнасяне по молбата по чл. 248, ал.1 ГПК за определяне на съдебните разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: