О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 09.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1809 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №232 от 10.07.09г. по гр.д. №263/09г. на С. окръжен съд е обезсилено решение №20 от 20.02.09г. по гр.д. №1711/08г. на С. районен съд, с което е допусната делба на магазин за промишлени стоки с площ от 82,91 кв.м., при квоти 10,40/82,91 ид.части за М. С. П. и 72,51/82,91 ид.ч. за З. Д. А. и А. Т. А. в режим на СИО. Делото е върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав.
Въззивното решение е постановено при следната фактическа обстановка: Съсобствениците на магазин с площ от 594 кв.м. в гр. С., ул.”С” №77 /бивш магазин „Б”/ са извършили съдебна делба, като са го разделили на шест реално обособени дяла, представляващи самостоятелни магазини, всеки от тях с търговска зала, склад и тоалетна. При делбата всеки един от шестте съсобственици е получил реален обект, като част от дяловете са в режим на СИО. Междувременно, преди извършването на делбата, е била вписана искова молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор, с който пет от съсобствениците на общия магазин са обещали да продадат на ищцата М. С. П. част от притежаваните от тях идеални части от магазина. Искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД е бил уважен, след което М. С. П. е завела иск за делба на петте магазина, които нейните обещатели са получили в реален дял при предходната делба. Районният съд е разделил производствата, образувал е пет отделни дела и по едно от тях е постановил решението, което е предмет на настоящото дело, с което е допуснал делба на един от новообособените магазини, между М от една страна и обещателката и З. А. и съпруга и А. А. от друга. За да обезсили това решение, въззивният съд е приел, че предходната делба на големия магазин с площ от 594 кв.м., извършена след вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД, е изцяло непротивопоставима на М. П. и придобитите вещни права от съделителите по предходното дело не могат да и се противопоставят. Затова новата делба следва да се извърши на целия магазин, във вида, в който е съществувал преди предходната делба, като в производството се конституират всички съсобственици /има се предвид и Й. Ж. , срещу която М. П. не е предявила иск за делба, тъй като не е била неин праводател по предварителния договор/. П. връщане на делото за ново разглеждане въззивният съд е дал указания да се обединят разделените производства за делба в едно общо производство, да се конституират всички съсобственици и предмет на делото да бъде целият магазин, във вида, в който е съществувал преди предходната делба.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците З. Д. А. и А. Т. А.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че по въпросите за действието на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД спрямо неучаствалия в производството по делото съпруг; за правните последици от невписването на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД; за конкуренцията на права, произтичащи от решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД и делба на същия имот, извършена преди постановяване на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, били налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, тъй като въззивното решение противоречало на практиката на ВС и ВКС – ППВС №1/29.03.1965г. по гр.д. №7/64г.; решение №18 от 18-19.11.1963г. по гр.д. №19/63г. на Пленума на ВС; решение №1104 от 14.11.2006г. по гр.д. №1072/2005г. на ІV-Б ГО на ВКС; решение №452/22.03.2000г. по гр.д. №994/1999г. на V ГО; решение №431-63-І и решение №3588-80-І; освен това въззивното решение противоречало на практиката на други съдилища по аналогични казуси /не са посочени съдебни решения/ и въпросите били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид промяната на обществените отношения през последните двадесет години и предвид конституционно гарантираното право на собственост.
Ответницата в производството М. С. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за действието на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД и спрямо неучаствалия по делото съпруг не стои по настоящото дело, тъй като в случая в производството по този иск са участвали и двамата съпрузи З. А. и А. А. , независимо от това, че мъжът не фигурира в диспозитива на съдебното решение, тъй като не е бил страна по предварителния договор. Но дори А. А. да не беше участвал в това производство, решението пак би имало сила спрямо него, в качеството му на задължителен другар, след като спорът има за предмет имот или идеална част от имот – съпружеска имуществена общност. ППВС №1/29.03.1965г. по гр.д. №7/64г., на което са се позовали жалбоподателите, разглежда конститутивно действие на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД спрямо неучаствали по делото лица, без обаче да има предвид неучастие на съпруга на страната-обещател. Ето защо не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение противоречи на това постановление на ППВС по поставения правен въпрос.
Въпросът за правните последици от невписването на съдебното решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД се поставя по делото и съдът е дал отговор, че за ответниците /жалбоподатели в настоящото производство/ е от значение вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД, доколкото са придобили права върху реални обекти преди постановяването на решението по този спор. Прието е, че невписването на решението ще има за последица непротивопоставимостта му спрямо лица, придобили права върху имота след изтичане на срока за вписване на решението, а ответниците не попадат в тази категория. Посоченото от жалбоподателите решение №18 от 18-19.11.1963г. по гр.д. №19/63г. на Пленума на ВС разглежда съвсем различна хипотеза и затова не може да бъде пример за противоречива съдебна практика по поставения въпрос. То има предвид отпадане на действието на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД след отхвърляне на предявения иск и възможността на ответника след този момент да прехвърли правото си на собственост върху същия имот на трето лице, без това да е непротивопоставимо за ищеца при последваща отмяна на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД по реда на прегледа по реда на надзора. В настоящия случай искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД е бил уважен, след като ответниците са се разпоредили чрез делба с идеалните части от вещта, която са обещали на купувача по предварителния договор. По настоящото дело изобщо не се поставят въпросите, които са разисквани в посоченото от жалбоподателите решение на ППВС и затова то не може да послужи като основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречива съдебна практика и по въпроса за конкуренцията на права, произтичащи от решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД и от делба на същия имот, извършена при висящността на спора за обявяване на предварителния договор за окончателен. За да се разреши тази конкуренция, от значение по настоящото дело е било обстоятелството, че исковата молба по 19, ал.3 от ЗЗД е вписана преди вписване на съдебния протокол, с който делбата е извършена по реда на чл.289 и чл.291 от ГПК /отм./. Въззивният съд е съобразил това обстоятелство и по този начин е действал в съответствие с посоченото от жалбоподателя решение №1104 от 14.11.2006г. по гр.д. №1072/2005г. на ІV-Б ГО на ВКС, което гласи, че при извършени с един имот няколко отчуждителни сделки, при спор за собственост, решаващо е обстоятелството какъв е редът на вписване – на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД и на останалите актове, подлежащи на вписване. Въззивното решение не влиза в противоречие и с решение №452/22.03.2000г. по гр.д. №994/1999г. на V ГО, което гласи, че предварителният договор може да бъде обявен за окончателен, ако след сключването му продавачът го е продал другиму. Няма противоречие и с решение №431-63-І на ВС, което разглежда хипотеза на конкуренция на права между купувачи по два предварителни договора, имащи за предмет един и същи имот – в този случай предимство има този, който пръв е вписал исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Последното решение №3588-80-І не е представено от жалбоподателя и затова не може да бъде коментирано.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по поставените правни въпроси, тъй като промяната в общенствените отношения и конституционно гарантираното право на собственост на гражданите не налагат промяна в съдебната практика по тях. И преди, и сега, практиката по чл.112 и сл. от ЗС е насочена към съблюдаване на конкуренцията на права, произтичаща от вписването на актовете, подлежащи на вписване. Спорът по настоящото дело не разкрива някаква особеност, по повод на която произнасянето от ВКС да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №232 от 10.07.09г. по гр.д. №263/09г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: