О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№205
София, 4.03. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Н. Д. от гр. Б., чрез пълномощника му адв. М от АК Б. против решение № І* от 10.04.2008 г., постановено по гр.д. № 35/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 04.11.2007 г. по гр.д. № 1533/2007 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Л. Н. Д. от гр. Б. срещу О. с. по земеделие и гори гр. С. и община С., иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците правото на наследниците на З. Д. Л. , б.ж. на с. З., община С., починала през 1975 г., да възстановят собствеността си върху земеделски земи, находящи се в землището на с. З., община С., както следва : нива в м. “К” от 7,4 дка; нива в м. “К” от 7,7 дка; нива в м. “К” от 9 ара; нива в м. “Ц” от 7,2 дка и нива в м. “К” от 8 ара.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в касационната жалба, касаторът поддържа, че в обжалваното решение на въззивния съд е разгледан съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а именно действителността на завещателно разпореждане, направено с условие при действието на стария Закон за наследството/обн. в Д. В., бр. 20 от 25.01.1890 г., отменен на 29.01.1949 г., Д. В., бр. 22/. Излага съображения, че въззивният съд е изградил своите мотиви и правни изводи при прилагане на действащия Закон за наследството, вместо отменения, действал към 1937 г., когато е съставено нотариалното публично завещание от И. Ш. Л. в полза на наследодателката на ищеца З. Д. Л. Жалбоподателят се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касационната жалба О. с. по земеделие и гори гр. С. и община С. не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен е искът за установяване правото на наследниците да възстановят собствеността си по отношение на пет земеделски имота в землището на с. З., община С., с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, по който иск обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е под 1000 лв. Жалбата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява допустима.
За да отхвърли иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че публичното нотариално завещание, извършено на 30.11.1937 г., с което И. Л. е завещал на наследодателката на касатора всичките си движими и недвижими имоти, находящи се в с. З., срещу задължението й да го гледа, храни и облича, докато умре, не е произвело действие, тъй като е опорочен безвъзмездния му характер, а и самата клауза за тежест е неизпълнима, защото завещанието поражда действие след откриването на наследството. И след като завещателното разпореждане не е произвело действие, то и наследодателката на касатора не е станала собственица на процесните земеделски имоти, т.е. липсва активната материалноправна легитимация на касатора по иска с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска съдът е посочил също така, че завещателят е починал през 1943 г., а доказателства за владение на процесните имоти от страна на наследодателката на касатора при условията на дългата 20 годишна давност до внасяне на имотите в ТКЗС не са представени.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква произнасянето по съществен правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/кумулативно дадени/. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. В настоящия случай такава хипотеза не е налице. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановения съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и могат да бъдат разглеждани от съда по същество в касационното производство след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба на Л. Н. Д. от гр. Б., чрез пълномощника му адв. М от АК- Б. против решение № І* от 10.04.2008 г., постановено по гр.д. № 35/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 04.11.2007 г. по гр.д. № 1533/2007 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Л. Н. Д. от гр. Б. срещу О. с. по земеделие и гори, гр. С. и община С., иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците правото на наследниците на З. Д. Л. , б.ж. на с. З., община С., починала през 1975 г., да възстановят собствеността си върху земеделски земи, находящи се в землището на с. З., община С., както следва : нива в м. “К” от 7,4 дка; нива в м. “К” от 7,7 дка; нива в м. “К” от 9 ара; нива в м. “Ц” от 7,2 дка и нива в м. “К” от 8 ара.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: