О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София,21.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 23. 03. 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 688 /2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗПК ”Т”, с. К., община Х., област Хасково против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 468 от 26.06.2008 год., постановено по гр.д. № 658/2004 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК / отм./ е уважен предявения от ТД ”В”АД, с. С., община С., Бургаска област иск за заплащане на сумата 63 281.07 лв., представляваща авансово платена, без ДДС, цена за общо недоставено количество грозде по фактура № 128 от 06. 09. 2000 год. и фактура № 130 от 13.09.2000 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 24.10.2002 год. до окончателното и изплащане, както и за обезщетение за забава в размер на сумата 16 970 лв., обхващащо периода 11.12.2000 год. -24. 10.2002 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за нищожност, недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното решение, основания за касация по чл.281,т.1-3 ГПК.
Твърдението за нищожност, основание за касация по чл.281, т.1 ГПК, е обоснована с липсата на мотиви, отговарящи по съдържание на въведеното с чл.189, ал.2 ГПК/ отм./ изискване. Според изложеното, съобразителната част на решението на Пловдивския апелативен съд, предмет на касационната жалба на ЗПК” ТРЕТИ АПРИЛ”, е толкова неясна и вътрешно противоречива, че съжденията на решаващата инстанция, обусловили отразения в диспозитива краен правен извод, са неразбираеми в степен, опорочаваща валидността на самия съдебен акт.
Оплакване за недопустимост на обжалваното решение, касационно основание по чл.281,т.2 ГПК, според касатора произтича от обстоятелството, че в нарушение на диспозитивното начало въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.326, ал.2 ТЗ, с какъвто не е бил сезиран, предвид поддържаното в исковата молба и в хода на делото основание за заплащане на исковата сума и не се е произнесъл по предявената искова претенция, основана на чл.55, ал.1 ЗЗД.
Алтернативно в касационната жалба се поддържа и становище за неправилност, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.326, ал.2 ТЗ и на съществените процесуални правила- чл.116, ал.1 ГПК/ отм./, поради което се иска отмяната му на осн. чл.281,т.3 ГПК.
В депозираното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че по съществения за делото процесуален въпрос – наличието на процесуална възможност по реда на чл.116, ал.1 ГПК/ отм./ във въззивната инстанция да бъде променен първоначално предявения иск като предмет на делото Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.9 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, поради което предпоставките на чл.280, ал.1т.1 ГПК в случая са налице.
Същевременно, според касатора, по съществените материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл – за условията, при които цената на продадената стока може да бъде определена по указания в чл. 326, ал.2 ТЗ начин, вкл. дължимият в този случай ДДС и активно легитимираните да предявят иск за връщане на даденото при неосъществено основание лица, съществува противоречива съдебна, израз на която са приложените: решение № 193 по гр.д. № 626/95 год. на петчленен състав на ВС; определение от 10.11.2004 год. по гр.д. № 2554/ 2004 год. на СГС и решение № 660 от 22.12.2004 год. по гр.д. № 730/ 2004 год. на Пловдивския апелативен съд, поради което касационното обжалване с и на основание въведеният с чл.280, ал.1,т.2 ГПК критерий за селекция.
Съображения са наведени и за наличието на елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като самото решение и въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от редовността и касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не следва да бъде допуснато.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С предявения иск, основан на чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът ТД „В” АД е искал да му бъде върната обратно част от авансово платена от него на ответната кооперативна организация сума, представляваща надплатена цена за доставено количество грозде, твърдейки, че за разликата над предадената му стока основанието за нейната престация не е осъществено и по този иск Хасковският окръжен съд се е произнесъл, като е приел същия за неоснователен. Изложил е съображения, че ответникът доставяйки на ищеца грозде на обща стойност 685 418.40 лв., така, както е посочено в съставената от същия фактура и превеждайки му сумата 14 581.60 лв. обратно за недоставеното количество грозде е изпълнил изцяло договорните си задължения по сключения помежду им договор за продажба на грозде, поради което не се е налице неоснователно обогатяване за сметка на купувача, чрез недоставяне на гроздова суровина на стойност, необходима да покрие изцяло изплатените му авансово от последния средства, общият сбор на които възлиза на 700 000лв.
Видно от мотивите на обжалваното решение Пловдивският апелативен съд, след представената в съответствие с дадените му по реда на чл.100, ал.3 ГПК/ отм./, във вр. с чл. 98, б.”г” ГПК/ отм./ указания молба – уточнение от ищеца, също е приел, че е сезиран с иск за връщане на даденото, поради неосъществено основание- прекратяване на сключения между страните договор и останало недоставено количество авансово заплатено грозде, като по отношение следващата се на продавача цена за доставената стока е приложил законовото правило на чл.326, ал.2 ТЗ.
Следователно доколкото обсъдените от Пловдивския апелативен съд обстоятелства, вкл. след молбата – уточнение на ищеца от 04.02.2005 год., не сочат на друг иск различен от предявения и разгледан от двете инстанции, то поставеният от касатора процесуален въпрос, свързан с наличието или не на процесуална възможност във въззивното производство да бъде променен първоначално предявеният иск като предмет на делото по реда на чл.116, ал.1 ГПК/ отм./ , не може да бъде възприет за съществен за настоящия правен спор по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Поради това по отношение на същия не следва да бъде преценявано дали поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по т.1 на сочената разпоредба е налице.
Неоснователно е и позоваването на критерия за селекция по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Въпросът за условията, при които цената на продадената стока може да бъде определена по указания в чл. 326, ал.2 ТЗ начин, вкл. дължимият в този случай ДДС и активно легитимираните да предявят иск за връщане на даденото при неосъществено основание лица е съществен за конкретния правен спор, предвид възражението на касатора, че законовото правило на чл.326, ал.2 ТЗ е приложимо само, когато въобще липсва волеизявление за цената, като елемент от сключената продажба, но не и когато не се спори, че същата е уговорена между съконтрахентите и спорът касае единствено размера на същата, както е в разглежданият случай, поради което попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Той, обаче не е разрешаван противоречиво от съдилищата. Обстоятелството, че в решение № 660 от 22.12.2004 год., по гр.д. № 730/2004 год. на Пловдивския апелативен съд е възприето становището на настоящия касатор, изразено по делото под формата на възражение, според което определянето на цената по начин, посочен в чл.326, ал.2 ТЗ е възможно само, когато въобще липсва волеизявление на страните за размера на тази цена, не е в противоречие с разбирането на въззивния съд, изложено в съобразителната част на обжалваното решение във вр. с приложението на чл.326, ал.2 ТЗ.
Възникналият между страните правен спор относно размера на договорената цена за безспорно полученото количество грозде изключва наличието на конкретна уговорка за същата, респ. за постигнато помежду им съгласие относно начина на нейното определяне, поради Пловдивският апелативен съд е счел, че в същност в този случай отново волеизявление за цената липсва, поради което е приложил законовата фикция на чл.326, ал.2 ТЗ.
Що се касае до останалите съдебни актове, цитирани от касатора, то те също не обосновават правен извод за противоречие в практиката на съдилищата и по втория съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.55, ал.1 ЗЗД в хипотезата на неосъществено основание, относно активно легитимираните да предявят този иск лица и елементите от фактическия му състав, която от години е трайно установена.
Отделен в тази вр. е въпросът дали въззивният съд правилно е приложил закона и процесуалното правило на чл.188, ал.1 ГПК, но той не е предмет на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, поради което е ирелевантен за допустимостта на касационното обжалване.
Не може да бъде споделено и становището, че решението на въззивния съд и разрешените с него въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280, ал.1, т.3 ГПК смисъл. Освен, че те самите не са конкретизирани във вр. с този критерий за селекция, то липсата на аргументация относно същия е достатъчна, за да се отрече допустимост на касационното обжалване и на това основание.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 468 от 26.06.2008 год., постановено по гр.д. № 658/2004 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: