О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 01.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 798 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 2942/04.05.2015г. по гр.д.№ 9841/2012г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 11.06.2008г. по гр.д.№ 9730/2005г. на СРС в обжалваната част, с което е признато за установено по отношение на дружеството, че М. Г. С., конституиран на местото на починалата на 05.02.2006г. ищца А. П. З. е собственик на апартамент, находящ се в [населено място], на [улица] на четвърти етаж, със застроена площ 54,10 кв.м. с изложение северозапад-юг, ведно с 175/4290 ид.ч. от общите части на сградата и дворното место с площ 563,50 кв.м., за което е отреден УПИ VІІ-12 от кв. 546а по плана на [населено място] и то е осъдено да предаде владението върху него.
В частта, с която е уважен иска по чл. 42 б. „б” ЗН, като е признато за установено, че саморъчното завещание от 12.10.2004г., оставено от З. Г. П. е нищожно поради липса на форма, решението на РС е влязло в сила след връщане на нередовна въззивна жалба с влязло в сила разпореждане от 17.11.2008г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила относно допускането и преценката на доказателствата и конкретно защото по делото не е приложен оригинала на саморъчното завещание по което да работи експертизата, а само копие от него.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани няколко въпроса, които могат да бъдат обобщени така: Искането за представяне оригинала от документ по чл. 101 ГПК /отм/ представлява ли оспорване на документ и ограничено ли е със срок, може ли обект на съдебнографологическа експертиза да бъде неприет по делото документ, може ли тя да работи не с оригинала, а с копие, чиято идентичност с оригинала не е установена в производството, Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички доказателствени искания, направени във въззивната жалба и да обсъди всички доказателства по делото и може ли да се позовава на доказателства, които не са по делото. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика и наличие на противоречива практика – основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът оспорва допускането до касация поради това, че СДГрЕ е работила с оригиналите от саморъчните завещания, които се намират при съответните нотариуси и защото решението е съобразено със закона и съдебната практика, а решенията, представени, за да обосноват допускане до касация са неотносими към спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Ищцата А. П. З., починала в хода на процеса – на 05.02.2006г., заместена от М. Г. С. е наследник на З. Г. П., починал на 26.11.2004г. По делото са представени копия от две саморъчни завещания от него. Със завещание от 12.07.2004г. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на ищцата А. П. З., като е посочил и тежест в него. То е обявено на 10.12.2004г. от нотариус Д. И. рег. № 266. Другото саморъчно е от 12.10.2004г. и според текста му, З. Г. П. завещава на А. Г. М. апартамента си в София и цялото си движимо и недвижимо имущество. Това завещание е обявено и се съхранява от нотариус Р. Д. рег. № 274. И двете завещания са вписани. Всяко от завещанията е оспорено от другата страна досежно автентичността си, поради което е назначена СГрЕ с в.л. Ч. в РС. Съгласно изготвената от нея експертиза, завещанието от 12.07.2004г. е написано и подписано от З. П.. Другото завещание от 12.10.2004г. не е написано и подписано от З. П.. В експертизата изрично е отразено, че е работила с оригиналите на завещанията, съхранявани при нотариусите. Тази експертиза е оспорена пред РС, но поради невнасяне на определения хонорар, допуснатата тройна СГрЕ е заличена. При второто въззивно разглеждане на делото отново е допусната поисканата тройна СГрЕ. Изготвеното от нея заключение е по оригиналите от завещанията, приложени по нотариалните дела. Тримата експерти са единодушни относно това, че завещанието от 12.10.2004г. не е написано и подписано от З. П.. За първото завещание от 12.07.2004г. две от вещите лица са категорични, че е писано и подписано от З. П., а третото вещо лице изказва вероятност то да е писано от него. Съдът не се е произнесъл изрично по искането по чл. 101 ГПК /отм/
По делото е безспорно установено, че завещателя е бил собственик на процесния апартамент по наследство от сестрите си и на гаража – по наследство и делба и е обявено за безспорно, че ответното дружество, на което А. М. го е прехвърлил с н.а. № 151,т11/2005г. го ползва, Като е приел, че прехвърлителя не е бил собственик предвид неавтентичността на завещанието от 12.10.2004г., въззивнат съд е потвърдил решението на РС, с което е уважен иска по чл. 108 ЗС против касатора.
Поставените въпроси по приложението на чл. 101 ГПК са неотносими към саморъчно завещание, тъй като са налице специални правила относно съхранението му, извършване на експертизи и издаване на преписи от него. / чл. 28 ЗННД и чл. 3, чл. 4, чл. 9, чл. 11, ал.2, т.2 от Наредба № 32 за служебния архив на нотариусите и нотариалните кантори./ Издаденият препис от нотариуса има силата на официален документ. То е част от служебния архив на нотариуса, който е неприкосновен. При необходимост от изготвяне на СГрЕ, нотариуса осигурява достъп до архива си и присъства при изготвяне на експертизата. В съдържанието на единичната и трона СГрЕ изрично е отразено, че образците, с които са работили вещите лица са снети от оригиналите и на двете завещания, поради което са неотносими въпросите касаещи изготвяне на експертизата от преписи и сравняването им с оригинала. Законът установява задължение за нотариуса да съхранява завещанието сто години, поради което при вписването му се отразява при кой нотариус се съхранява завещанието, уредени са специални правила, при които единствено е възможно изнасяне на завещанието от кантората на наториуса, но това не се е налагало за изготвяне на СГрЕ.
Предвид изложеното, поставените въпроси, свързани с приложението на чл. 101 ГПК /отм/ са неотносими към предмета на делото, защото е налице специална уредба за саморъчните завещания. Неотносими към спора са и представените решения, които се отнасят за други документи. Не е обосновано нито общото, нито допълнителните основания по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.
Ответникът по касация е претендирал деловодни разноски за настоящото производство и представя договор за правна помощ с уговорен и платен в брой хонорар в размер на 2500 лв. На основание чл. 78, ал.4 ГПК следва да му се присъди платената сума.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2942/04.05.2015г. по гр.д.№ 9841/2012г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от [фирма].
ОСЪЖДА [фирма] да плати на М. Г. С. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 2500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: