Определение №206 от 12.5.2009 по ч.пр. дело №144/144 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О         П         Р          Е         Д         Е         Л         Е         Н         И         Е

Nо 206/12.05.2009 година

В         И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и девета година , в състав

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
                                                                                  ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА

При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 144/ 2009 година  и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Н. В. К. и В. В. К. , и двамата от гр. С. чрез адв. В. Б. САК обжалват и искат да се отмени Определение Nо 734а от 31.10.2008 година по ч.гр.д. Nо 1938/2008 година на Софийския градски съд, с което е потвърдено Разпореждане от 6.03.2008 година за връщане на въззивна жалба вх. Nо 50 776 /28.11.1007 година срещу Решение от 24.09.2007 година по гр.д. Nо 12157/2004 година на СРС-71 с. по извършване на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно поради допуснати нарушение на процесуалните правила.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е подаден отговор от съделителя в делбата К. А. К., която също поддържа, че определението е неправилно и следва да се отмени. Съделителят Е. В. К. не е подала писмен отговор в определения за това срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, спазено е и изискването на чл. 284 ал.4 ГПК за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., поради което същата е процесуално допустима.
С обжалваното определение,състав на Софийския градски съд е оставил, на основание чл. 200 ал. 1 б.”б” във вр. с чл. 199 ал.1 б.”в” ГПК/отм./ без уважение ЧАСТНА ЖАЛБА на съделителите Н. В. К. и В. В. К. срещу Разпореждане от 6.03.2008 година за връщане на въззивна жалба вх. Nо 50 776 /28.11.1007 година срещу Решение от 24.09.2007 година по гр.д. Nо 12157/2004 година на СРС-71 с. по извършване на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан., приемайки, че в указания на страните-жалбоподатели срок не е внесена дължимата ДТ, а искането им за освобождаване е останало без уважение с влязло в сила определение на съда.
Поддържа се , че неправилно жалбоподателите не са освободени от ДТ, както и че е налице съществено нарушение на правилата по надлежно връчване на съдебните книжа по делото, които са и съществения процесуално правен въпроси разрешен в нарушение на практиката.
Допустимостта на касационното обжалване и при частните касационни жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК , е обусловено от наличие на законовите условия за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия , като съобрази наведените от страните доводи и данните по делото, намира , че са налице основания за допустимост на касационното обжалване на релевираното основания – чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Повдигнатият процесуално-правен въпрос за надлежното връчване на съдебните книжа лично на страните в процеса като принцип гарантиращ осигуряване реализиране на правото на ефективна процесуална защита в пълен обем е разрешен в противоречие с установената трайна практика на съдилищата , поради което и обжалваното пред касационната инстанция следва да бъде допуснато .
Разгледана по същество , частната касационна жалба е основателна.
В делбения процес спецификата на исковото производство се определя от факта , че предмет на заявения иск от страната-ищец е реализиране на едно потестативно материално право – правото да се иска ликвидиране на съсобствеността по отношение на конкретна движима или недвижима вещ и превръщането и в индивидуална собственост. При реализиране на това материално право по съдебен ред е задължително участието в процеса на всички титуляри на правото на собственост / на всички съсобственици/ под страх от недействителност на делбата- арг. чл. 75 ал.2 ЗН, като главна страна, имаща качеството на ищец и ответник. Тази специфика на исковото производство предполага противоречие на интересите на страните , особено във втората фаза, когато всяка от тях има самостоятелното право да иска съдът да извърши делбата по определен способ. Данните по делото сочат , че и в случая майката- К. К. е имала различни –противоречиви интереси от останалите съделители- в т.ч. и от нейните двама сина, поради което и връчването на съдебните книжа е следвало да се извърши лично, макар , че всички те живеят на един адрес, или техния процесуален пълномощник, като се отчете наличието на противоречие в интересите на страните по делото. Като не е отчетен този факт с обжалваното определение и е прието, че връчването на съдебните книжа чрез майката е надлежно връчване, съдът е допуснал нарушение на чл.46 ал.1 ГПК /отм./ . Обжалваните определения на двата долни съда следва да се отменят и делото се върне на администриращия – Софийски районен съд, тъй като разпореждането на съда е неправилно по причина , че на страните- жалбоподатели неправилно е изчислена дължимата ДТ.
Съдът е определил дължимите такси, без да обоснове защо приема , че следва да приеме за пазарна цена на имота , оценката по единичната експертиза на в.л. Е. Ц. от 149 939 лв. за обособените от него два дяла, след като имотът се изнася на публична продан като неподеляем недвижим имот – дворно място с двуетажна къща т.е.не като дялове от етажна собственост, включващи самостоятелен жилищен етаж и земя като прилежащ терен и общи части от сградата. При невъзприемане на експертното становище за поделяемост и съответно извършване делбата на новите дялове ,страните дължат такси за делбата , определени на база данъчна оценка.
Ето защо делото следва да се върне на администриращия районен съд , който да определи дължимата ДТ за всеки един от жалбоподателите съделители въз основа на данъчната оценка – л. 11, като съобщението се връчи лично на всяка една от страните или на техния представител.
Неоснователен е релевирания с жалбата довод , че неправилно страните не са освободени от заплащане на ДТ. Изводите на съда , че е не са налице условия за освобождаване от ДТ се потвърждават от данните по делото за трудоспособност на лицата и възможността да полагат труд и реализират трудови доходи.
По изложените съображения , състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Определение Nо 734а от 31.10.2008 година по ч.гр.д. Nо 1938/2008 година на Софийския градски съд, с което е потвърдено Разпореждане от 6.03.2008 година за връщане на въззивна жалба вх. Nо 50 776 /28.11.1007 година срещу Решение от 24.09.2007 година по гр.д. Nо 12157/2004 година на СРС-71 с. по извършване на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан и
ВРЪЩА делото на районния съд за администриране на въззивната жалба вх. Nо 50 776 от 28.11.2007 година , съобразно дадените указания относно дължимата от жалбоподателите ДТ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top