3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
[населено място], 14.02.2012 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1252 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Х. подадена от пълномощник- адвокат М. С. срещу въззивно решение № 204 от 6.06.2011г. по гр.д.№ 435/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 209 от 1.03.2011 г. по гр.д.№ 3886/2010 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен искът на жалбоподателката, в качеството й на законен наследник на починалия в хода на процеса ищец по иск с правно основание чл.49 СК Й. Х. М. за приемане за установено по отношение на Б. А. М., че бракът сключен между Й. Х. М. и Б. А. М. е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на Б. А. М..
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуален въпрос свързан с приложението на чл.266 ГПК. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът когато брачният иск продължава от наследници при условията на чл.52 СК допустимо ли е тези наследници въпреки забраната на чл.266, ал.1 ГПК да сочат доказателства пред въззивната инстанция, ако същите са били узнати от тях след приключване на делото пред първата инстанция е обусловил изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Б. А. М. чрез пълномощника адвокат К. Г. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Великотърновския окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен. Приел е, че от събраните по делото доказателства не е установено виновно противобрачно поведение на ответницата.
В изложението се поддържа, че в резултат на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение- неправилно приложение на нормата на чл.266, ал.1 ГПК жалбоподателката е била лишена от възможността да установи основателността на твърденията за виновно поведение на ответницата.
По поставения в изложението правен въпрос за правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства е налице задължителна практика по чл.290 ГПК: решение № 153 от 1.08.2011 г. по гр.д. № 39/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В тях е прието, че във въззивното производство страните могат да сочат и представят доказателства само за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока на отговора по чл.266, ал.2 ГПК. Настъпващата още в първоинстанционното производство преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможността страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Същевременно законът дава възможност на страните до попълнят делото с относими към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция.
В съответствие с разпоредбата на чл.266, ал.2 ГПК и задължителната практика въззивният съд е приел, че за жалбоподателката не са съществували обективни пречки поисканите с въззивната жалба свидетели да бъдат посочени при разглеждане на делото пред първата инстанция, тъй като те се сочат за факти и обстоятелства които са били известни на страната. Жалбоподателката не е обосновала наличие на предпоставките на чл.266, ал.2 ГПК, а се е мотивирала, че със свидетелите ще опровергае доказателствата, които вече са били кредитирани от първоинстанционния съд, което е недопустимо.
При наличие на задължителна съдебна практика по правния въпрос, по отношение на която не е обоснована необходимост от промяна, и която е съобразена от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответницата следва да се заплатят разноските за настоящата инстанция в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 204 от 6.06.2011г. по гр.д.№ 435/2011 г. на Великотърновския окръжен съд.
Осъжда М. Й. Х., ЕГН: [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], ет.3, ап.306 да заплати на Б. А. М. от [населено място], [улица], № 111, вх.Б, ет.VІ, ап.16 направените разноски за касационната инстанция в размер на 400 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: