О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 14.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Евгений Стайков
Галина Иванова
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 747/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на О. Л. И. И., регистрирано в Търговския регистър в Република М. Острови, подадена чрез адвокат В. Д. от САК, против Определение №3636 от 15.12.2015г., постановено по ч.гр.д.№4975/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти състав, с което е потвърдено определение №307 от 12.10.2015г. по т.д.№139/2015г. на Софийски окръжен съд, V с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че необосновано въззивният съд е приел, че ищецът не е активно легитимиран да предяви претенцията по чл.694 ал.1 ТЗ. Излагат се съображения, че в случая са налице абсолютните процесуални предпоставки за успешното провеждане на предявения от ищеца отрицателен установителен иск. Оспорват се аргументите на съда за липса на доказателства за точното наименование на ищцовото дружество. Сочи се, че неотстраняването на част от нередовностите на исковата молба се дължи на неясни и неточни указания от първоинстанционния съд. На последно място се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение с оглед липсата на произнасяне по оплакването на жалбоподателя във връзка с присъдените разноски в първоинстанционното определение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат допълнителни доводи в подкрепа на твърденията в частната касационна жалба като се поддържа наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №28/26.05.2015г. по т.д.№4569/2013г. на ВКС, ІІ т.о. и в определение №329/16.04.2014г. по ч.т..д.№5/2014г. на ВКС, І-во т.о.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Същата обаче не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения:
С определение №307/12.10.2015г., постановено по т.д.№139/2015г. по описа на Софийски окръжен съд, V с-в, е прекратено производството по делото като ищецът О. Л. И. И. е осъден да заплати държавна такса по сметката на СОС в размер на 19 748.49 лв. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция Определение №3636 от 15.12.2015г., по ч.гр.д.№4975/2015г. по описа на САС, 3-ти състав, е потвърдено първоинстанционното определение.
Видно от мотивите на въззивното определение, въззивният съд е приел, че в хода на първоинстанционното производство ищецът не е изпълнил в срок указанията, дадени му по реда на чл.129 ал.2 ГПК, доколкото в представения от ищеца превод на документите досежно актуалното състояние на ищеца е отразено различно наименование на дружеството и доколкото ищецът не е изяснил от какво произтича оспореното с исковата молба вземане. Въззивният състав е възприел и съображението, отразено в мотивите на първоинстанционното определение, че ищецът не е изпълнил също указанията на съда да представи доказателства, установяващи правата му на кредитор спрямо длъжника [фирма] /н./ по смисъла на чл.694 ал.3 ТЗ. Посочено е, че съгласно данните по делото, ищецът не е предявил в преклузивния срок по чл.694 ал.1ТЗ иск срещу длъжника за установяване съществуването на неприетото му вземане, което изключва активната му процесуалноправна легитимация по иска по чл.694 ал.1 ТЗ за оспорване на вземането на кредитора [фирма] към [фирма] /н./.
Обжалваното въззивното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е поставен правен въпрос от значение за конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съдържащите се в изложението оплаквания, че обжалваното определение е постановено в нарушение на практиката на ВКС, не представляват въпроси, включени в предмета на спора и обусловили решаващите изводи на съда. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР№1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение на делото и касационният състав няма правото да извежда този въпрос от твърденията на касатора, от сочените от него обстоятелства в касационната жалба и от цитати от постановени съдебни актове.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Независимо от горното, следва да се отбележи, че в цитираните от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК -решение №28/26.05.2015г. по т.д.№4569/2013г. на ВКС, ІІ т.о. и определение №329/16.04.2014г. по ч.т..д.№5/2014г. на ВКС, І-во т.о., са разгледани въпроси, които не са идентични с оплакванията на касатора и в тази връзка посочените актове не представляват относима са спора съдебна практика.
Оплакването в касационната жалба за липса на произнасяне от въззивния състав относно правилността на първоинстанционното определение в частта му, с която ищецът е осъден да заплати държавна такса, не е предмет на настоящото производство, тъй като въззивният състав се е произнесъл с отделно определение№344/29.01.2016г. по молбата на жалбоподателя по чл.250 ал.1 ГПК, което определение не е обжалвано с настоящата касационна жалба.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №3636 от 15.12.2015г., постановено по ч.гр.д.№4975/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти състав, с което е потвърдено определение №307 от 12.10.2015г. по т.д.№139/2015г. на Софийски окръжен съд, V с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: