О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр. София, 14.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 1766 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 вр. с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение № 187 от 22. 03. 2018г., постановено по ч.гр.д. № 135/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е отменено определение № 235 от 25. 01. 2018г. по гр. д. № 39/2018г. и вместо него е постановено ново, с което е допуснато обезпечение на предявения от С. И. С. против [община] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата 1 121. 27 лв., съставляваща стойността на неплатени данък недвижими имоти за 2012г. – 2015г., данък превозни средства за 2007г. – 2015г. и такса битови отпадъци за 2012г. – 2015г., чрез спиране на изпълнението на изпълнително дело № 20172230401288 по описа на ДИС при РС – Сливен, след внасяне на гаранция по сметка на РС – Сливен в размер на 100 лв..
Касаторът навежда доводи за недопустимост и очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение, доколкото обезпеченият иск е за публични парични вземания на [община] и съгласно нормата на чл. 393, ал. 1 ГПК обезпечение е недопустимо.
Ответникът по частната касационна жалба – С. И. С. не подава отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, с което по частна въззивна жалба е отменен първоинстанционен съдебен акт и е допуснато за първи път обезпечение на предявени отрицателни установителни искове с обща цена 1 121. 27 лв., чрез спиране на принудително изпълнение. Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, но само доколкото не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Според последната от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. Нормата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, предвиждаща въззивно и касационно обжалване в разглежданата хипотеза, не съдържа специална уредба на обезпечителното производство, извън общите процесуални норми на ГПК за касационно обжалване. Това разбиране е възприето във формираната съвременна преобладаваща практика на ВКС, обективирана в определение № 79 от 19. 02. 2018г. по ч.гр.д.№503/2018г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение № 189 от 13. 03. 2015г. по ч.гр.д. № 282/2015г. на ІV г.о. на ВКС; определение № 520 от 05. 10. 2015г. по ч.т.д. № 2045/2015г. на І т.о. на ВКС и др., поради което настоящият съдебен състав следва да се съобрази с него. След като по изричното разпореждане на закона /чл. 280, ал. 3 ГПК/, по определени категории дела е постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения, освен ако те са постановени за първи път от въззивната инстанция /чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК/.
Настоящото исково производство, по което е допуснато атакуваното обезпечение, е образувано по отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на публични вземания /данъци и такси/, с цена на всеки иск под 5 000 лв., и съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК евентуално въззивно решение по тях не би подлежало на касационно обжалване. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и всички определения по това дело от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, вкл. по обезпечаване на исковете.
Като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, въззивно определение, настоящата частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Отбелязването в атакувания въззивен съдебен акт, че той подлежи на обжалване, не е обвързващо, щом е приложима нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба от 30. 03. 2018г. на [община] срещу определение № 187 от 22. 03. 2018г., постановено по ч.гр.д. № 135/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.