О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 16.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети явуари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5138 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Г. С. от [населено място], общ.С., чрез назначения й на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.В. от АК-Б., срещу решение от 15.07.2015г., постановено по в.гр.д.№735/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.03.2015г. по гр.д.№315/2014г. на Районен съд – Айтос за уважаване на предявения иск с правно основание чл.240 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Х. А. С., чрез процесуален представител адв.Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважаважен предявения от Х. А. С. срещу Т. Г. С. иск с правно основание чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000лв., представляваща дадената по договор за заем парична сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 28.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Не е разгледан предявения при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване.
Въззивният съд е приел, че при тълкуване съдържанието в неговата цялост на представения с исковата молба частен писмен документ с датата на съставяне 11.01.2014г. и автор Т. Г. С., се обосновава извод, че същият има характер на разписка, удостоверяваща, че на датата на съставяне на разписката- 11.01.2014г. ищецът е предал на ответницата в заем сумата 10 000лв., която сума ответницата се е задължила да му върне на 15.01.2014г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „може ли да се презумира сключване на договор за заем без да е установено изрично основанието на задължение за връщане на определена сума”, „в случай, че предаването на паричнса сума е установено, но липсват данни на какво основание е сторено то, може ли да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор”; „при липса на писмен договор за заем, достатъчно ли е наличието на разписка, в която не е посочено основанието за предаването на сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем”; „при липса на други доказателства и липса на изрично изявление разписката за връщане на определена парична сума, че сумата е предадена в заем, съответно че сумата се дължи като заемна, следва ли да се приеме, че сумата е предадена в заем, респ. получена като заем и се дължи по договор за заем, след като издателят на разписката е признал в разписката, че има парично задължение, което ще върне”; „при липса на други доказателства следва ли да се приеме, че след като в разписката издателят е посочил, че ще върне дължимата сума, без да е посочено основанието на което сумата се дължи, то задължението му произтича единствено от договор за заем”. Касаторът счита, че по поставените въпроси въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика – решение по гр.д.№3438/2007г. на ВКС, трето г.о. и в противоречие на решения по гр.д.№2202/2013г. на ВКС, четвърто г.о., по гр.д.№417/2010г. на ВКС четвърто г.о., по гр.д.№167/2010г. на ВКС, четвърто г.о., по гр.д.№2519/2014г. на ВКС, трето г.о., с които е прието, че не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор /например парична вноска по договор за гражданско дружество/ и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от доказателствената тежест да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. Посочените от касатора решения на ВКС по приложението на чл.240 ЗЗД са постановени при различни съдържание на разписките и на процесуалното поведение на страните, поради което неоснователно се сочи от противоречие в разрешенията за правното значение на разписката по делата.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.07.2015г., постановено по в.гр.д.№735/2015г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: