2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 164/2012 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.Б.П. – пълномощник на С. Я. д. против определение № 383/19.10.2011 год.по гр.д.№ 999/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,ІІг.о.,с което е оставена без разглеждане касационната му жалба вх.№ 53419/10.06.2011 год. против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима и производството е прекратено.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че данъчната оценка е от началото на 2008 год. и едва ли към днешна дата,с оглед местоположението и площта на спорния имот тя би била същата,т.е.съдът е следвало да я прецени към момента на подаване на касационната жалба.Още повече,че тя е меродавна единствено за определяне на държавната такса за разглеждане на делото.
Ответникът С. О. – Район „П.” не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС е отчел обстоятелството,че цената на иска е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Атакуваното определение е правилно .Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка,а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право.Искът по чл.124 ГПК има за предмет установяване на правото на собственост към настоящия момент.Ето защо цената на иска следва да се определи по цените към настоящия момент. Искът е предявен на 22.04.2008 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на чл.69 ал.1,т.2 ГПК . В случая цената на предявения иск е 1801,40 лв.,видно от представеното удостоверение за данъчна оценка от 18.06.2008 год. на Столична Община.Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се преценява към момента на подаване на касационната жалба.Още повече,че не се представят и доказателства в подкрепа на твърдението,че тя е над 5000 лв.с оглед площта и местоположението на процесния имот. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 383/19.10.2011 год.по гр.д.№ 999/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,ІІг.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: