О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 206
София, 20.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 47 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адв. В. Н. срещу решение № 1884/31.07.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 739/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/. С решението на СГС от 18.03.2016 г., при допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение от 14.11.2016 г. на същия съд, са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] и [фирма] по чл.26 ал.1 и по чл.170 вр. чл.167 ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на договор за ипотека.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението си излага следните въпроси: „1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустимо доказателства, представени пред него, и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост)? Съдът трябва ли да изхожда само от съдържащите се в тях сведения каквито са, без да им приписва съдържание, каквото те нямат? „2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба основания и доводи за отмяна, както и да изложи мотиви, когато отхвърля довод, нямащ значение за делото? 3. При кумулативно наведени основания за нищожност /кумулативно обективно съединяване на искове/ съдът дължи ли произнасяне по всеки един от предявените искове? 4. Липсата на главен дълг, въз основа на който да бъде определен предмета и обема на отговорността на ипотекарния длъжник, води ли до нищожност на ипотечната сделка поради невъзможен предмет?“
Ответникът – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Ответникът – [фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от [фирма] с твърдения, че е учредил в полза на [фирма] ипотека върху свои недвижими имоти, обезпечаваща задължения на [фирма] – праводател на основание последващо вписване в ответника [фирма] по договор за банков кредит от 29.05.2006 г. и допълнително споразумение от 02.04.2007 г. Ищецът оспорва действителността на договора за ипотека, поради невъзможен предмет и липса на основание – пороци, общо обосновани с твърденията, че съгласно допълнителното споразумение допълнителният кредит в размер на 850000 евро следвало да бъде предоставен от банката за закупуване на ипотекираните имоти, но този кредит бил предоставен на [фирма] не при сключване на ипотечния договор, а на 18.04.2007 г., а ипотекираните имоти ищецът закупил със собствени средства. Действителността на ипотеката се оспорва и с липса на точно посочване в нотариалния акт на обезпеченото вземане, неяснота относно длъжника, неотразени съществени условия на банковия кредит. САС е приел, че на 29.05.2006 г. е сключен договор за банков кредит между [фирма] и [фирма] под формата на револвираща кредитна линия, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 4300000 евро, като с допълнително споразумение от 02.04.2007 г. е договорено по тази линия да се отпусне допълнителен кредит в размер на 850000 евро с цел придобиване на определени недвижими имоти от кредитополучателя. На 12.04.2007 г. ищецът закупил имотите, предмет на процесната ипотека с нот. акт № 89/2007 г., а след това с нот. акт № 90/2007 г. по описа на същия нотариус учредил оспорваната ипотека. С оглед съдържанието на ипотечния договор САС е приел, че са спазени изискванията за описание в ипотечния договор на обезпечаваното вземане, неговия размер и личността на длъжника и не е налице основание за нищожност по чл.170 ЗЗД. По иска по чл.26 ал.2 ЗЗД е прието, че не е налице изложение на други факти, различни от твърдяното несъществуване на обезпечаваното вземане, което не е налице. Според САС ясно е посочено в нотариалния акт в т.2, че ипотеката се учредява за обезпечаване на отпуснатия транш в размер на 850000 евро с лихви, неустойки и комисионни, а в т.1 са посочени основния договор за кредит и допълнителното споразумение към него. Според САС основание на договора за ипотека е целта /намерението/ да се обезпечи едно вземане и в случая тази цел е налице, като без значение за действителността на ипотечния договор са вътрешните отношения между ищеца, като ипотекарен кредитор и кредитополучателя – длъжник. Все според САС в ноториалния акт всички условия по договора за банков кредит са точно посочени като размери, падежи, размер на лихвата. Прието е, че отделни, конкретно посочени неточности в нотариалния акт, имащи характер на технически грешки не са от естество да опорочат изразената в нотариалния акт воля на страните. По възражението, че кредитът е бил предоставен след сключване на ипотечния договор е посочено, че ипотека може да се учреди и за бъдещо вземане /арг. чл.153 ЗЗД/, поради което това обстоятелство не може да обуслови липса на основание, респ. нищожност на ипотечния договор.
Съгласно указанията на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събрани по делото доказателства. В случая така формулираните от касатора въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Те касаят общи принципни доводи за обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните, без конкретизирането им, като се прави една превратна съпоставка на основанията по чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.170 ЗЗД, без оглед на изложените съображения от САС, а и изобщо от установените факти по делото във връзка с отпуснатия кредит по основния договор и допълнителното споразумение. Доколкото в случая са налице изложени мотиви от САС, обусловили правните изводи на съда по предмета на спора по конкретното дело, неприемането на тези мотиви от касатора не е равносилно на липса на такива, както се поддържа в така формулираните въпроси. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответните страни, тъй като такива не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1884/31.07.2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 739/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.